Готфрид Бен
Готфрид Бен (на немски: Gottfried Benn) е германски новелист, есеист и драматург.
Готфрид Бен Gottfried Benn | |
германски новелист, есеист и поет | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Бонски университет Йенски университет Марбургски университет |
Работил | поет, писател, есеист, драматург |
Литература | |
Период | 1886—1956 |
Направление | експресионизъм |
Течение | Експресионизъм |
Семейство | |
Партньор | Елзе Ласкер-Шюлер |
Подпис | |
Уебсайт | gottfriedbenn.de |
Готфрид Бен в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеПроизход и младост
редактиранеГотфрид Бен е роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си Готфрид Бен следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина.
Малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.
Първи книги
редактиранеГотфрид Бен публикува първата си книга „Морга и други стихове“ [1] (1912), в която провокативно отрича поетическия „краснопис“ на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка „Синове“ (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове „Плът“ (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките „Упойка“ (1925) и „Раздвоение“ (1925). По творбата му „Безспирното“ Паул Хиндемит композира оратория (1931).
Годините на националсоциализма
редактиранеПрез 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че „народностното обновление“ и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото „Новата държава и интелектуалците“ (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за „изроден поет“, Бен е изключен от лекарския съюз, а през 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално „Двадесет и две стихотворения 1936-1943“ (1943).
Късно творчество
редактиранеЕдва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува – издава в Швейцария „Статични стихове“ (1948), а също „Фрагменти“ (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Излизат и книгите му „Дестилации“ (1953) и „Aprèslude“ [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.
Признание
редактиранеВъпреки политическите перипетии, през 50-те години на XX век творчеството на Готфрид Бен достига световна слава и той е удостоен с високото литературно отличие „Георг Бюхнер“ (1951).
Библиография
редактиране- Morgue und andere Gedichte, 1912
- Söhne. Neue Gedichte, 1913
- Gehirne. Novellen, 1916
- Fleisch, Gesammelte Lyrik, 1917
- Diesterweg, Eine Novelle, 1918
- Der Vermessungsdirigent. Erkenntnistheoretisches Drama. Karandasch. Rapides Drama, 1919
- Ithaka, Dramatische Szene, 1919
- Etappe, 1919
- Die Gesammelten Schriften, 1922
- Schutt, Gedichte, 1924
- Betäubung. Fünf neue Gedichte, 1925
- Spaltung. Neue Gedichte, 1925
- Gesammelte Gedichte, 1927
- Gesammelte Prosa, 1928
- Fazit der Perspektiven, 1931
- Das Unaufhörliche. Oratorium in drei Teilen für gemischten Chor, Knabenchor und Orchester. Musik von Paul Hindemith, 1931
- Nach dem Nihilismus, 1932
- Der neue Staat und die Intellektuellen, 1933
- Kunst und Macht, 1934
- Ausgewählte Gedichte 1911-1936, 1936
- Gedichte, 1936
- Zweiundzwanzig Gedichte 1936-1943, 1943
- Statische Gedichte, 1948
- Drei alte Männer, 1949
- Ausdruckswelt. Essays und Aphorismen, 1949
- Der Ptolemäer. Berliner Novelle 1947, 1949
- Trunkene Flut. Ausgewählte Gedichte bis 1935 (mit Epilog 1949), 1949
- Roman des Phänotyp, 1949
- Doppelleben. Zwei Selbstdarstellungen, 1950
- Frühe. Prosa und Reden, 1950
- Fragmente. Neue Gedichte, 1951
- Probleme der Lyrik, 1951
- Essays, 1951
- Frühe Lyrik und Dramen, 1951
- Die Stimme hinter dem Vorhang, 1952
- Destillationen. Neue Gedichte, 1953
- Monologische Kunst -? Ein Briefwechsel zwischen Alexander Lernet-Holenia und Gottfried Benn, 1953
- Altern als Problem für Künstler, 1954
- Provoziertes Leben. Ausgewählte Prosa, 1954
- Reden, 1954
- Aprèslude, Gedichte, 1955
- Посмъртни публикации
- Über mich selbst 1886-1956, 1956
- Soll die Dichtung das Leben bessern?, 1956
- Gesammelte Gedichte, 1956
- Ausgewählte Briefe, 1957
- Primäre Tage. Gedichte und Fragmente aus dem Nachlaß, 1958
- Briefe an Ernst Jünger, E. R. Curtius, Max Rychner u.a., 1960
- Gesammelte Werke, In 4 Bänden, 1961
- Das gezeichnete Ich. Briefe aus den Jahren 1900-1956, 1962
- Lyrik und Prosa, Briefe und Dokumente. Eine Auswahl, 1962
- Medizinische Schriften, 1965
- Sämtliche Werke, Stuttgarter Ausgabe. In sieben Bändenm, 1986
- Einsamer nie. Gedichte und Prosa, Gelesen von Gottfried Benn, 1997
- Sämtliche Gedichte, 1998
Източници и бележки
редактиране- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Готфрид Бен
- Поезия от Готфрид Бен Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Готфрид Бен чете свои стихове
- ((de)) Готфрид Бен в Deutsche Dichter Архив на оригинала от 2007-10-06 в Wayback Machine.
- ((de)) Готфрид Бен в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Готфрид Бен в Die LYRIKwelt
- Произведения на Готфрид Бен в Моята библиотека