Градошорци (на македонска литературна норма: Градошорци) е село в община Василево на Северна Македония.

Градошорци
Градошорци
— село —
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола“
41.4825° с. ш. 22.6269° и. д.
Градошорци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВасилево
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина217 m
Население1744 души (2002)
Пощенски код2411
МПС кодSR
Градошорци в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Струмишкото поле, северно от Струмица.

Йордан Заимов смята, че името Градошорци е с румънска наставка за множествено число -ор.[1]

През XIX век Градошорци е смесено българо-турско село. В църквата Свети Никола има икони на струмишкия зограф Григорий Пецанов от 1879 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грандушорци (Grandouchortzi) е посочено като село с 38 домакинства, като жителите му са 123 българи и 21 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градошор е населявано от 400 жители, от които 300 българи християни и 100 турци.[4]

В началото на XX век цялото християнско население на Градошорци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Градоморци има 160 българи екзархисти и 12 цигани. В селото функционира българско училище.[5] Към 1908 година на река Струмица при Градошорци има фабрика за брашно.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1744 жители.[7]

 
Мелек Рулеми джамия
Националност Всичко
македонци 1041
албанци 0
турци 683
роми 5
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 15

Личности

редактиране
Родени в Градошорци
  1. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 56.
  2. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  6. Материяли за изучване географията на Македония. ΙΙ. Струмишка каза. София, Печатница „Воененъ Журналъ“, 1908. с. 4.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  8. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 202.
  9. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 200.