Григорий Пецанов
Григорий Пецанов (Пецанович) е български зограф от Македония от XIX век.[1][2] Според Асен Василиев Григорий Зограф е „твърде даровит и умело школуван майстор“, „голям стилизатор на формата, добър техник“.[1] В творчеството си Пецанов предпочита тъмни, силни и наситени цветове.[1]
| Григорий Пецанов | |
|---|---|
| български зограф | |
| Роден | |
| Починал | неизв.
|
БиографияРедактиране
Роден е в град Струмица, тогава в Османската империя. Родът на баща му Пецо (Пеца) произхожда от близкото село Дабиля.[3] Твори в множество църкви в Струмишко и на други места.[4]
Между 1863 и 1866 година изработва серия икони за иконостаса на църквата „Свети Димитър“ в Драчевица.[5] Изписва в 1873 година църквата „Свети Димитър“ в Градец, което се разбира от двуезичния надпис – гръцки и църковнославянски, на северната страна отвън в композицията „Страшният съд“. Датата в надписа е 28 август 1873 година, а изписаното пространство е дълго около 11 метра и обхваща пространството от лявата и от дясната страна на вратата.[6]
В 1868 година изработва иконите за „Света Троица“ в Дабиля – Петър и Павел, Архангел Михаил, Константин и Елена, Троица, Богородица, Христос, Йоан Кръстител и други. Иконата на Света Троица е надписана: „Δια χειρος Γρηγοριου ά Ζογραφου υῖου Πετζα του ἐκ Στρωμνιτσης ουαριου, α αωξἠ (=1868)“. Освен иконите, Пецанов рисува и стенописите по тавана на храма в Дабиля и украсява колоните с растителни и геометрически мотиви на тъмен фон, като успява да постигне художествено единство.[1]
В 1871 година Пецанов изрисува Свети Георги в цял ръст върху южната иконостасна врата на „Успение Богородично“ в Смоймирово. Подписът му е „Из рука Григоріа зѡграфа синъ Пецановичъ ѿ Струміца 1871 іаннуаріа 10: ыи“. Свети Георги е с дълга мантия, с дълго копие и кръст в дясната ръка и палмова клонка в лявата. Главата е композирана и изрисувана отлично, а типажът е ориенталски – тъмен, с черна къдрава коса и големи очи.[1]
Пецанов е автор на целувателната икона „Успение на Пресвета Богородица“ в Беровския манастир „Свети Архангел Михаил“, изработена в 1878 година.[7] Негово дело са и престолните икони в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Драмче.[8]
Иконите в изградената в XIX век църква „Успение на Пресвета Богородица“ в Царево село са дело на Димитър Папрадишки, Григорий Пецанов и други автори.[9] Пецанов е автор на икони от XIX век в построената в 1850 година църква „Св. св. Константин и Елена“ в Разловци заедно с Васил Зограф.[10] Иконите в църквата „Свети Никола“, изградена в 1857 година в Стар Истевник са дело на Пецанов.[11]
След 1878 година Григорий Зограф се установява в новоосвободеното Княжество България. Негови творби има в берковската църква „Свети Николай“. На иконата на Успение Богородично има надпис: „іулій 15-ый 1878 из рука Г. П. Струмица“.[12] Във „Възкресение Христово“ в софийското село Челопечене също има творби на Пецанов. На иконата на Света Богородица има подпис: „сіѧ икона ѡбдарисе ѿ Гіор... Петковъ, съ собругомъ, и чедомъ за душевно ихъ спасеніе, и тѣлесно, здравіе. Из рук Григоріа иконопісца македонецъ от Струміца 1879 март 16-ый“.[12]
В „Света Троица“ в Смолари[1] Пецанов работи в 1897 година. На западната врата на храма има надпис: „Изобразисѧ сей бжественій храмъ стыѧ трцы во времето на свѧщникъ Пантелиѧ и на феткио епитропъ дедо Митре Теповъ, купно съ новый епитропъ Келю Теновъ и сосъ настоѧтелите и надзирателите черковни г-да Раггелъ Гѡоргиевъ Геѡрге Стоиловъ, въ лѣто 1897 г. Въ месецъ аѵгустъ 9-ый чресъ руки на зографа Григорїа Пецановічъ ѿ градъ Струмица сос настоѧніето же на кмета Андонъ Манчовъ“.[12]
Григорий Пецанов заедно със зографите Гаврил Атанасов и Димитър Папрадишки е автор на иконописта в струмишката българска катедрала „Св. св. Кирил и Методий“, построена в 1911 година.[13]
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 286.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 164.
- ↑ Николовски, Антоние. Сликарството на XIX век во Струмичкиот краj. – В: Зборник на трудови. Струмица, 1989. с. 150.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев – Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 158. Посетен на 12 януари 2015.
- ↑ Демиркаписка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Берово – манастир Свети Архангел Михаил. // Македонска православна црква. Посетен на 27 април 2014 г.
- ↑ Св. Архангел Михаил. // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
- ↑ Делчевско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 287.
- ↑ Соборна црква „Свети Кирил и Методиј“ – сите убавини и обележја на Струмица. // Strumica City. Посетен на 27 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-27 в Wayback Machine.