Гражданска война на Цезар

Голямата римска гражданска война (49 – 45 пр.н.е.), известна като гражданска война на Юлий Цезар, е един от последните военно-политически конфликти във времето на Римската република и една от първите стъпки към империя. Тя започва като серия от политически и военни конфронтации между Юлий Цезар (100 – 44 пр.н.е.), неговите политически поддръжници и неговите легиони срещу оптиматите, съюзна фракция на оптиматите в римския Сенат, която е подкрепена от Помпей и неговите легиони.[1]

Гражданска война на Юлий Цезар
Римски граждански войни
Информация
Период10 януари 49 – март 45 пр.н.е
от пресичането на Рубикон до Мунда
МястоИспания, Италия, Гърция, Египет, Африка
РезултатРешителна победа на Цезар
Страни в конфликта
Популари Оптимати
Римски сенат
Командири и лидери
Юлий Цезар
Гай Курион
Марк Антоний
Децим Брут
Публий Корнелий Сула
Гней Домиций Калвин
Публий Вациний
Авъл Габиний
Гай Азиний Полион
Квинт Фуфий Кален
Гай Дидий
Помпей Велики
Тит Лабиен
Марк Калпурний Бибул
Метел Пий Сципион
Катон Млади
Гней Помпей Младши
Секст Помпей
Марк Юний Брут
Публий Атий Вар
Луций Афраний
Марк Клавдий Марцел
Гражданска война на Цезар в Общомедия

След продължила четири години (49 – 45 пр.н.е.) военно-политическа борба, водена в Италия, Елада, Египет, Африка и Испания, Цезар побеждава последните оптимати в битката при Мунда и става dictator perpetuo (пожизнен/„вечен“ диктатор) на Рим.[2] Промените в римското държавно устройство, съпътстващи гражданската война на Цезар до голяма степен премахват политическите традиции на Римската република (509 – 27 пр.н.е.) и водят до установяването на Римската империя (27 пр.н.е. – 476 от н.е.)

Бележки редактиране

  1. Kohn, G.C. Dictionary of Wars (1986) стр. 374
  2. Hornblower, S., Spawforth, A. (eds.) The Oxford Companion to Classical Civilization (1998) стр. 219 – 224