Гай Азиний Полион

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Гай Азиний Полион.

Гай Азиний Полион (на латински: Gaius Asinius Pollio; * 76 г. пр.н.е.; † 5 г.) e римски политик, оратор, поет и историк. Той е приятел на поета Катул.

Гай Азиний Полион
Gaius Asinius Pollio
Gaius Asinius Pollio.jpg
Роден
Починал
4 г. (79 г.)
Семейство
Баща неизвестна
Майка неизвестна
Съпруга неизвестна
неизвестна
Деца Гай Азиний Гал
Азиния Полионис

Азиний Полион произлиза от плебейския gens Азинии, от малкото племе маруцини (marrucini). Баща му Гнай Азиний Полион се занимава интензивно с възпитанието на своя син.

Азиний Полион е приятел с Юлий Цезар и в гражданската война е на неговата страна от самото начало при Рубикон, макар че е републиканец. Полион взема активно участие в боевете в Баграда (49 пр.н.е.), при Фарсала (48 пр.н.е.), Тапс (46 пр.н.е.) и Мунда (45 пр.н.е.). Полион участва и в боевете в Испания срещу Помпей, където е по времето на убийството на Цезар като управител на провинция Далечна Испания (Hispania ulterior) (44/43 пр.н.е.). През 43 пр.н.е. е със Марк Антоний и той го прави управител на частта от провинция Цизалпийска Галия между По и Алпите. Полион е отговорник при подялбата на земята между ветераните в областта на Мантуа и използва влиянието си, за да спаси собствеността на поета Вергилий от отчуждаване.

През 47 г. пр.н.е. той е народен трибун. През 40 пр.н.е. той участва в мирните преговори в Брундизиум на Октавиан.

През 40 пр.н.е. той става консул, a Вергилий му посвещава своето прочуто четвърто овчарско стихотворение (еклога) (Ecl.4: Pollio).

През 30 пр.н.е. Полион води успешен поход против илирийския народ партини, който е съюзен с Брут и празнува на 25 октомври своя триумф. Вергилий пише за него своето осмо стихотворение (еклога) Pharmaceutria, докато той е още на този поход.

От продажбата на плячката от тази война той финансира през 39 г. пр.н.е. първата обществена библиотека на Рим в Atrium Libertatis. Библиотеката има отдел за гръцка и отдел за латинска литература и в нея са сложени статуиите на важните автори от миналото. Като единствен жив учен Марк Теренций Варон е почетен със статуя. Полион приема при себе си Тимаген от Александрия.

След това Полион се оттегля от политиката и започва да се занимава с литературнуте си интереси. Той помага на Хораций и пише трагедии, граматически произведения и речи.

Полион е автор на Historiae, „История na гражданската война в Рим“ в 17 книги.

Полион умира в своята вила в Тускулум.

Полион е женен за Квинкция, дещеря на Луций Квинкций. Неговият син Гай Азиний Гал Салонин, консул 8 пр.н.е., се жени през 11 пр.н.е. за Випсания Агрипина, бивша жена на император Тиберий.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Jacques André: La vie et l'œuvre d'Asinius Pollion. Paris 1949.
  • A. Brian Bosworth: Asinius Pollio and Augustus. In: Historia – Zeitschrift für Alte Geschichte 21, 1972, S. 441 – 473.
  • Cornelia C. Coulter: Pollio's History of the Civil War. In: Classical weekly 46, 1952, S. 33 – 36.
  • Alexander Dalzell: C. Asinius Pollio and the Early History of Public Recitation at Rome. In: Hermathena 86, 1955, S. 20 – 28.
  • Louis H. Feldman: Asinius Pollio and his Jewish Interests. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 84, Lancaster (P.A.) 1953.
  • Matthias Gelzer: Die drei Briefe des C. Asinius Pollio. In: Chiron 2, 1972, S. 297 – 312.
  • Bertram Haller: C. Asinius Pollio als Politiker und zeitkritischer Historiker – Ein Beitrag zur Geschichte des Übergangs von der Republik zum Prinzipat in Rom (60 bis 30 v. Chr.). Inaugural-Dissertation (WWU). Münster 1967.
  • Llewelyn Morgan: The Autopsy of C. Asinius Pollio. In: The Journal of Roman Studies 90, 2000, S. 51 – 69.
  • Faith Baldwin Rich: The Activities of C. Asinius Pollio, 42 – 38 B.C. and their Connection with the Eighth and Fourth Eclogues of Vergil. Teildissertation (Bryn Mawr College). Chicago 1944.