Тит Лабиен (на латински: Titus Labienus; * ок. 100 г. пр.н.е.; † 17 март 45 г. пр.н.е.) е военен на Римската република. Той е от офицерите на Гай Юлий Цезар, които се споменават често в докладите за неговите походи. Първата си служба като военен упражнява от ок. 78 пр.н.е. до 74 пр.н.е. в Киликия при Публий Сервилий Вация.

Тит Лабиен
T.Labienus
римски военачалник
Роден
98 г. пр.н.е.
Починал
17 март 45 г. пр.н.е. (53 г.)
ПартияПопулари
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.
Съпруганеизв.
ДецаКвинт Лабиен

През 63 пр.н.е. Лабиен набеждава Гай Рабирий, по поръчка на Цезар, за убиец на Луций Апулий Сатурнин. Рабирий е защитаван от Цицерон. Същата година, като народен трибун, провежда референдум, който индиректно дава на Цезар титлата понтифекс максимус (Дион Касий 37.37). Служи като легат в Галия по времето на Цезаровите Галски войни и приема тази служба винаги, когато Цезар идва в Рим. Така печели военна слава и богатства.

Неговите най-големи постижения в Галия са победата му над треверите на Индуциомар 54 г. пр. Хр., похода му против Лутеция (дн. Париж) през 52 пр.н.е. и победата му над Камулоген и едуите през същата година. При избухването на гражданската война през 49 пр.н.е., е един от първите, които напускат Цезар, поради недостатъчно признание.

Приет е от противниковата страна, но не води голяма войска. Неуспехът му при Гней Помпей е като успеха му при Цезар. След загубата в битката при Фарсала бяга на Корфу, после в Африка. Там участва в Битката при РуспинаТунис) през 46 пр.н.е. След загубата в битката при Тапс (в Тунис) се присъединява към Гней Помпей (младши) в Хиспания и е убит в битката при Мунда в южна Испания.

Негов син Квинт Лабиен e римски военачалник.

Да не се бърка с римския историк и говорител Тит Лабиен.

Литература редактиране

  • Ronald Syme: The Allegiance of Labienus, in: JRS 28 (1938), S. 113 – 125.
  • William Blake Tyrell: Labienus departure from Caesar in January 49 B.C., in: Historia 21 (1972), S. 424 – 440.

Вижте също редактиране