Граници на Албания
Границите на Албания са определени по силата на Лондонския мирен договор и по споразумение между посланиците на шестте велики сили по онова време (Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Русия и Италия).
Предистория
редактиранеВ навечерието на Берлинския конгрес на който централна тема е България, Ото фон Бисмарк заявява че:
| „ | Албания е само географско понятие на картата (на немски: Albanien ist lediglich ein geographischer Begriff auf der Landkarte). | “ |
Почти цяла Албания, в географски смисъл, е под българска или византийска власт през средновековието. [2]
През XIX век, Албания в географски смисъл включвала цялата територия на Епир. [3] Много арванити населявали дори Атика. [4]
Българската екзархия почива на конфесионална основа, изключвайки земите населени с католическо или мюсюлманско население, каквито са албанските земи, въпреки че тези земи са тясно свързани и преплетени исторически през средновековието с формирането на старобългарската писменост, книжнина и култура в Кутмичевица с т.нар. Охридска книжовна школа, а по време на Втората българска държава с Валонското княжество.
Берлинският договор създава нова реалност на Балканите и предвид гръцките и сръбски претенции към т.нар. албански земи се формира Призренска лига. В тази връзка лигата предлага създаването на автономен Албански вилает включващ вилаетите на Шкодра, Янина, Монастир и Косово – най-вече с цел париране на черногорско-гръцките аспирации. Конкретният повод е преотстъпването на Улцин на Черна гора, за сметка на Гусине и Плав. [5]
Определяне на границите
редактиранеНа 8 октомври 1912 г., в хода на балканската война, черногорската армия обсажда Шкодра, а гръцката – Янина, и местното албанско население е изключително разтревожено от плановете на Черна гора, Сърбия и Гърция за разделяне на територията на западните Балкани, което провокира свикването на конгрес във Вльора който на 28 ноември 1912 г. излиза с декларация от Вльора за независимостта на Албания. [6]
По този начин, и най-вече предвид потушаване на разгарящия се спор между Австро-Унгария и Италия за контрола над отронтския проток, както и с оглед на желанието на австро-унгарците да не допуснат излаз на кралство Сърбия на Адриатика се решава на 3 декември 1912 г. в Лондон създаването на независима държава Албания. След повече от половингодишни обсъждания с решение от 29 юли 1913 г. се създава Княжество Албания с граници определени от великите сили. [7][8]
Епирски въпрос
редактиране
Възникналия в хода на балканските войни албански въпрос води след себе си до нов епирски въпрос, предвид гръцката окупация на т.нар. Северен Епир. Проблемът е временно разрешен с протокола от Корфу. [9] Междувременно избухва ПСВ и цялата територия на Албания е разделена между воюващите от линията на солунския фронт. Със сключения нов лондонски договор (1915) границите на Албания отново са прекроени от Антантата, а през 1919 г. е подписано споразумение между Италия и Гърция по-известно като споразумение Венизелос-Титони от 20 юли 1919 г. по силата на което Северен Епир ще бъде част от Гърция, а Гърция в замяна ще признае италиански протекторат над Централна Албания, като Северна Албания остава по силата на втория лондонски договор за победителите Сърбия и Черна гора. [10]
Демаркация на границите
редактиране
На Парижката мирна конференция плановете за разделяне на Албания (на албански: Copëtimi i Shqipërisë) не се осъществяват най-вече заради съпротивата на САЩ, предизвикала разногласия и противоречия в лагера на победителите (още повече, че под първия лондонски договор са подписите на всички съюзници в Антантата, с изключение на САЩ).
На 9 ноември 1921 г. са извършени някои малки корекции на албанската граница югоизточно от Подгорица и по долината на Черни Дрин. [11]
На 6 декември 1922 г. възниква спор за суверенитета над манастира Свети Наум на Охридското езеро с Кралство Югославия, и въпреки това с протокол от Флоренция от 27 януари 1925 г. границите на Албания са окончателно утвърдени от всички и съседни страни. [12]
На 28 юли 1925 г. Княжество Албания и Кралство Югославия по взаимно споразумение коригират общата си граница, като албанската страна в лицето на новия министър-председател Ахмед Зогу доброволно отстъпва манастира Свети Наум за сметка на две села – Вермош в Проклетия и Пешкопия, които преминават в Албания. [13]
От 1925 г. границите на Албания са постоянни и не са коригирани.
Източници
редактиране- ↑ Christine von Kohl. Albanien. München, C.H. Beck, 1998. ISBN 3-406-39872-3. с. 58.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 36. 1915, 1917.
- ↑ Албания като географско понятие през 1873 г., т.е. в навечерието на Освободителната война и след създаването на Българската екзархия е включвала цял Епир и с граници – Гърция, Тесалия, Македония и на север сръбските земи
- ↑ Якоб Фалмерайер, За произхода на днешните гърци, стр. 34 – 35, архив на оригинала от 1 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170101201952/http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/J_Falmeraer_Dn_GR.pdf, посетен на 14 май 2017
- ↑ Warrander, Gail. Kosovo. Bradt Travel Guides, 2011. ISBN 9781841623313. с. 14.
- ↑ Albania: History // Encyclopædia Britannica. Посетен на 15 май 2017.
- ↑ Elsie, Robert. The Conference of London // Архивиран от оригинала на 2011-07-17. Посетен на 15 май 2017.
- ↑ Vickers, Miranda. The Albanians: a modern history. I.B.Tauris, 1999. ISBN 9781860645419. с. 70 – 80.
- ↑ Draper, Stark. The conceptualization of an Albanian nation // Ethnic and Racial Studies. Volume 20, Number 1. Архивиран от оригинала на 2012-03-20. Посетен на 15 май 2017.
- ↑ Burgwyn, H. James. Italian foreign policy in the interwar period: 1918 – 1940. 1. publ. Westport, Conn. [u.a.], Praeger, 1997. ISBN 978-0-275-94877-1. с. 15.
- ↑ Peter Bartl. Albanien. Vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Regensburg, Friedrich Pustet, 1995. ISBN 3-7917-1451-1. с. 190.
- ↑ Owen Pearson. Albania and King Zog: Independence, Republic And Monarchy 1908 – 1939. Albania in the Twentieth Century, a History. Т. Bd. I. London, I.B.Tauris, 2004. ISBN 1-84511-013-7.
- ↑ Geoffrey Malcolm Gathorne-Hardy. A Short History of International Affairs: 1920 to 1939. Oxford, Oxford University Press, 1950. с. 166 f.
