Граса Машел (португ. произношение: [ˈɡɾasɐ mɐˈʃɛɫ]; по баща Граса Симбини, произнесено [sĩˈbĩni]) е мозамбикски политик и хуманитарист. Тя е вдовица на двама политици: бившия южноафрикански президент Нелсън Мандела и президента на Мозамбик Самора Машел. Машел е защитник на правата на жените и децата от международен мащаб, а през 1997 г. получава Орден на Британската империя за своята хуманитарна дейност.

Граса Машел

Родена
Инкадине, провинция Газа, Португалска Източна Африка
Националност Флаг на Мозамбик Мозамбик
Семейство
Съпруг Самора Машел (1975 – 1986)
Нелсън Мандела (1998 – 2013)
Деца Йосина Машел,
Маленга Машел
Граса Машел в Общомедия
Президентът на САЩ Барак Обама поздравява Граса Машел на мемориална служба в памет на покойния ѝ съпруг Нелсън Мандела, Йоханесбург, 2013
Граса Машел през 2015 г.

Граса Машел е член на Група за напредъка на Африка (ГНА), група от десет известни личности, които се борят на най-високо ниво за справедливо и устойчиво развитие в Африка. Като член на групата експерти, тя допринася за създаването на коалиция, която стимулира и разпространява знанието и насърчава вземащите решения да упражнят влияние за трайна промяна в Африка.

Граса Машел е единствената жена в историята, която е била първа дама на две отделни републики,[note 1] – на Мозамбик от 1975 до 1986 година и на Южна Африка от 1998 до 1999 година.[1]

Съдържание

Ранен живот и кариераРедактиране

Граса Симбини е родена 17 дни след смъртта на баща си, най-малката от шест деца,[2] в провинциално Инкадине, провинция Газа, португалска Източна Африка (сегашен Мозамбик). Тя посещавала методистки мисионерски училища преди да получи стипендия в университета в Лисабон в Португалия, където учи немски език и за първи път започва да се занимава с въпроси за независимост. Тя също така владее френски, испански, италиански, португалски и английски език, както и родния си език Шангаан. Симбини се връща в португалска Източна Африка през 1973 г., като се присъединява във фронта за освобождение на Мозамбик (Фрелимо) и работи като учител.

След независимостта на Мозамбик през 1975 г., Симбини е назначена за министър на образованието и културата. Същата година тя се омъжва за първия президент на Мозамбик Самора Машел и приема неговата фамилия. След пенсионирането ѝ от мозамбикското министерство, Машел е назначена за експерт и е натоварена със задачата да работи върху съставянето на новаторския доклад на Организацията на Обединените Нации за въздействието на въоръжените конфликти върху децата.[3]

През 1995 г. Машел получана наградата „Нансен“ за принос към бежанците от Организацията на Обединените Нации в знак на признание за дългогодишната ѝ хуманитарната дейност, по-специално от името на децата-бежанци.[4]

През 1998 г., Машел е един от двамата победители на наградата Север-Юг.[5]

В момента Машел е председател на Партньорство за опазване на здравето на майките, новородени и деца. Освен това тя е и председател на видния консултативен съвет на Асоциацията на европейските парламентаристи с Африка.[6][7]

Машел е ректор на Университета в Кейп Таун от 1999 г. насам. Тя е обявена за президент на Училище за източни и африкански изследвания в Лондонския Университет през 2012 г. През 2016 г. Машел е назначена за ректор на Университета за африканско лидерство, роля, която тя изпълнява и до днес.[8]

Личен животРедактиране

Симбини се омъжва за Самора Машел, първия президент на Мозамбик през 1975 г. Те имат две деца: Жосина и и Маленгани. Самора Машел загива в самолетна катастрофа в Южна Африка през 1986 г.

Граса Машел се омъжва за втория си съпруг Нелсън Мандела в Йоханесбург на 18 юли 1998 г. на 80-годишния юбилей на Мандела. По това време Мандела изпълнява длъжността на първия президент във времето на пост-апартейд в Южна Африка. Мандела умира от пневмония на 5 декември 2013 г.

КариераРедактиране

  • Министър на Мозамбик по въпросите на образованието и културата (1975 – 1989)
  • Председател на Националната организация на децата на Мозамбик
  • Делегат на проведената през 1998 УНИЦЕФ – конференция в Зимбабве
  • Председател на Националната комисия за ЮНЕСКО
  • Член на Общността на нациите група видни личности
  • Член на комитета на наградата „Ибрахим“ на Фондация „Мо Ибрахим“ 
  • Ректор на Университета за африканско лидерство

НаградиРедактиране

  • Хуманитарна награда на InterAction, 1997
  • Получава голямата награда от CARE като резултат от дългогодишната си работа в полза на децата[9]
  • Получава званието „Герой на децата за последното десетилетие“ заедно с Нелсън Мандела от 7,1 милиона деца с помощта на глобално гласуване, организирано в рамките на образователната програма Световна награда на децата.
  • Удостоена е с Хонорис Кауза от Университета Евора, Португалия на 14 ноември 2008 г.
  • Почетна дама-командир на Ордена на Британската империя по искане на британския министър-председател Гордън Браун.
  • Почетен доктор по хуманните изкуства от Университета на Масачузетс през 2006 г.[10]
  • Получава Световната награда на децата през 2005 г. заедно с Нелсън Мандела
  • Доктор по философия Хонорис Кауза през март 2008 г. от Университета Стеленбош.[11]

СтарейшинитеРедактиране

На 18 юли 2007 г. в Йоханесбург, Южна Африка, Нелсън Мандела, Граса Машел и Дезмънд Туту свикват Старейшините. Мандела обявява формирането по време на речта на 89-тия си рожден ден. Групата работи по тематични, както и конкретни географски теми. Приоритетните проблемни области на Старейшините включват Израелско-палестинския конфликтКорейския полуостров, Судан и Южен Судан, устойчиво развитие и равенство за момичета и жени.[12]

Основната работа на Машел в Старейшините е свързана с детските бракове, включително и основаването на Момичета, не булки: глобално партньорство, за да се сложи край на детски бракове.[13][14]

Група за напредъка в АфрикаРедактиране

Машел е член на група за напредъка на Африка, група от десет изтъкнати личности, които стоят на най-високо ниво за справедливо и устойчиво развитие в Африка. Всяка година Групата предстая доклад, в който се очертава проблем с неотложно значение за континента и предлага набор от свързани политики.[15]

БележкиРедактиране

  1. Other women have been the consort in two separate monarchies.

ИзточнициРедактиране

  1. First First Lady of more than one country. // Посетен на 13 December 2016.
  2. Graca Machel: There Is Nothing Exceptional About Me.... // This Day Live, 16 August 2014.
  3. The impact of Armed Conflict on Children.
  4. Refugees, United Nations High Commissioner for. Nansen Refugee Award. // Посетен на 13 December 2016.
  5. The North South Prize of Lisbon. // North-South Centre. Council of Europe. Архив на оригинала от 2008-02-15. Посетен на 2008-01-21.
  6. Eminent Advisory Board. //
  7. Reaching Every Woman and Every Child through Partnership. // Посетен на 19 September 2014.
  8. Evening with Graca Machel and Fred Swaniker. // Ayiba Team, 4 November 2015.
  9. Graça Machel (Mozambique). // Архив на оригинала от 4 July 2011. Посетен на 2011-11-07.
  10. UMass honors Nelson Mandela with honorary degree – The Boston Globe. // Посетен на 13 December 2016.
  11. Graca Machel to receive honorary doctorate from the University of Stellenbosch. // University of Stellenbosch, 18 October 2007. Посетен на 24 February 2010.
  12. The Elders: Our Work. // TheElders.org. Посетен на 2013-03-07.
  13. Elisabeth Braw, Metro International. Graca Machel: Within Ten Years Women Will Have Changed Africa. // The Huffington Post, 2011-10-10. Посетен на 2013-03-07.
  14. Graça Machel and Desmond Tutu. Early marriage robs children of their opportunities. // The Washington Post, 2012-08-01. Посетен на 2013-03-07.
  15. Archived copy. // Архив на оригинала от 9 January 2013. Посетен на 2013-06-27.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Graça Machel“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.