Южен Судан

Държава в Източна Африка
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.

Република Южен Судан (на английски: Republic of South Sudan) е новообразувана държава в Източна Африка.

Република Южен Судан
Republic of South Sudan
      
Национален девиз
Justice, Liberty, Prosperity
Справедливост, свобода, просперитет
Национален химн
South Sudan Oyee!
Местоположение на Южен Судан
Местоположение на Южен Судан
География и население
Площ 619 745 km²
(на 41-во място)
Столица Джуба
Най-голям град Джуба
Официален език английски
Население (2016) 12 230 730
Гъстота на нас. 20,3 души/km²
Управление
Форма Президентска република
Президент Салва Кийр Маярдит
Вицепрезидент Джеймс Ига
История
Автономна област 9 юли 2005
Независимост от Судан 9 юли 2011
Икономика
БВП (ППС, 2017) $20,038 млн.
БВП на човек (ППС) $1525
ИЧР (2015) Понижение 0.418
Коеф. на Джини (2009) 45.5
Валута Южносудански паунд (SSP)
Други данни
Часова зона UTC+3
Код по ISO SS
Интернет домейн .ss
Телефонен код +211
Република Южен Судан в Общомедия

Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с ЦАР. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официалните езици в страната са английски и арабски, населението е предимно християнско и анимистично.

Южен Судан заема мочурливите равнини около река Бели Нил. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между Суданската народна освободителна армия и правителствените сили, с който се слага край на Втората суданска гражданска война. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на Африка, който продължава над 20 години.[1][2]

ИсторияРедактиране

Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на Судан властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През 1955 година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна гражданска война, която приключва през 1972 г. с подписването на Споразумението от Адис Абеба. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата Хартум. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе референдум за независимост от Судан в началото на 2011 г.

На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в Африканския съюз.[3]

Референдум за независимостРедактиране

На 22 декември 2009 година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На 27 май 2010 суданският президент Омар ал-Башир заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие ПРООН и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ.

От 9 до 15 януари 2011 в Южен Судан се провежда референдум за независимост и отцепване на региона от Севера. След решение на Международния съд в Хага от 2009 спорният район на град Абией също участва в референдума.

На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича Република Южен Судан поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама, като комбинация от първите букви на трите най-големи градове в държавата – Джуба, Уау и Малакал.[4]

Според първичните резултати, обявени на 30 януари 2011 от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1% за запазване на съюза.[5]

Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на 9 юли 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.[6]

ГеографияРедактиране

Географско положениеРедактиране

Южен Судан се намира в Източна Африка и граничи със следните държави: Судан (на север), Етиопия (на изток), Кения, Уганда, Демократична република Конго (на юг) и Централноафриканската република (на запад). Страната е разположена на границата между природо-географската област Судан и екваториална Африка. Физико-географски Южен Судан е централноафриканска, екваториална страна в долината на Бели Нил. Простира се между 10° и 4° сев. гш и 25° и 35° изт. гд.

РелефРедактиране

Геоложкият профил на страната е изграден от кристални шисти, които са покрити от слоеве вулканична лава на юг, а на север е доминиран от мезозоиски пясъчник. Главната отличаваща характеристика на релефа на Южен Судан е басейнът и долината на река Бели Нил. В покрайнините на страната доминират масивът Бонго, Иматонгските планини и Етиопското плато. Най-високият връх в Южен Судан е Киниети, който се намира в близост с границата с Уганда и е висок 3187 метра.

КлиматРедактиране

Климатът в Южен Судан е субекваториален-саванен. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от екваториалните маси, поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска температура е около 26 °C, а средна юлска в югоизточните региони на страната е 20° – 24 °C, а в останалата част до 28 °C. Дъждовният сезон трае от април до септември.

 
Мост над Бели Нил в Джуба

ВодиРедактиране

Основна роля във хидроложко отношение играе река Бели Нил. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левият приток Бахър ал Газал и десният приток Собат. Бахър ал Газал има дължина от 716 km. Негови притоци са по-малките реки Джур, Гел и Бахър ал Араб. Влива се в Бели Нил при езерото Но, недалеч от град Бентиу. Река Собат се влива в Нил близо до град Малакал. По време на дъждовния сезон по поречието на Бели Нил се образува най-обширната заблатена област в света, позната като Суд. Нейната площ в периода април-ноември достига 130 000 km², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е наводнена.

Административно делениеРедактиране

Република Южен Судан е съставена от три историко-географски региона – Бахър ал Газал, Екватория и Горни Нил. Тези три региона са разделени на 10 федерални провинции. Въпреки че суданските провинции Южен Курдуфан, Сини Нил и Окръг Абией са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са включени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със Република Судан. Южносуданските провинции са:

 
Административна карта на Южен Судан

ИкономикаРедактиране

Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на земеделието. 75% от досегашните запаси на петрол на Судан се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопровода към Червено море са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение отпада с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контрола върху региона на Абуей, който е богат на петрол.

НаселениеРедактиране

Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5[7] до 13 млн. души[8]. Според резултатите от преброяването в Судан през 2008 година населението на Южен Судан е 8 260 490 души.[9] Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в Хартум отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка.[10]

Населението в Южен Судан е от негроидната раса и изповядва предимно християнство или традиционни африкански анимистически религии. Само 5% изповядват ислям. Основната група от населението са представители на нилотските народи, като динка, нуер, шилук и други.

Официалният език в страната е английският, въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва арабски език. Голяма част от населението в страната говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът динка.

ИзточнициРедактиране

  1. Fisher, Jonah. South Sudan gets new government. // BBC News, United Kingdom, 23 октомври 2005. Посетен на 7 декември 2008.
  2. News, Reuters. Southern Sudan fragile peace. // Thomson Reuters Foundation, 27 май 2008. Посетен на 7 декември 2008.
  3. Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen. // Spiegel ONLINE. 14 юли 2011. Посетен на 29 юли 2011. (на немски)
  4. Kron, Josh. "Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name". // The New York Times, 23 януари 2011.
  5. southernsudan2011.com
  6. www.bbc.co.uk
  7. UNFPA Southern SUDAN. // sudan.unfpa.org. Посетен на 2011-1-1. (на английски)
  8. Sudan census committee say population is at 39. // sudantribune.com, 27.04.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)
  9. Discontent over Sudan census. // news24.com, 21.05.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)
  10. Isaac Vuni.. South Sudan parliament throw outs census results. // sudantribune.com, 08.07.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)

Външни препраткиРедактиране