Южен Судан

Държава в Източна Африка
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.

Република Южен Судан (на английски: Republic of South Sudan) е новообразувана държава в Източна Африка.

Република Южен Судан
Republic of South Sudan
      
Девиз: Justice, Liberty, Prosperity
„Справедливост, свобода, просперитет“
Химн: South Sudan Oyee!
Местоположение на Южен Судан
Местоположение на Южен Судан
Столица Джуба
Най-голям град Джуба
Официален език английски език
Религия 60,5% християнство
32,9% местни вярвания
6,2% ислям
0,4% други/няма
Демоним южносуданец
Климат субекваториален
Управление
Форма федерална президентска конституционна република
Президент Салва Кийр Маярдит
Вицепрезидент Риек Мачар
Законодат. власт Парламент
Организации ООН, АС и др.
История
Независимост от Судан
Автономия 9 юли 2005 г.
• Обявена и призната 15 юли 2011 г.
• Членство в ООН 13 юли 2011 г.
География
Площ
• Общо 644 329 km2 (41-во)
Население
• 2019 12 778 250 (75-о )
• оценка, 2008 8 260 490 (оспорвано)
Гъстота 20,3 души/km² (214-то)
• Градско нас. 20,2% (185-о)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2018
• Общо 18,435 млрд. щ.д.
• На човек 825 щ.д. (221-во)
БВП (ном.) ≈ 2018
• Общо 3,194 млрд. щ.д.
• На човек 246 щ.д. (215-о)
ИЧР (2019) 0,433
нисък · 185-о
Джини (2016) 44,1
среден
Прод. на живота 57,6 години (180-о)
Детска смъртност 98,6/1000 (160-о)
Грамотност 27% (182-ро)
Валута Южносудански паунд (SSP)
Други данни
Часова зона EAT (UTC+3)
Формат на датата дд/мм/гггг
Автомобилно движение дясно
Код по ISO SS
Интернет домейн .ss
Телефонен код +211
ITU префикс Z8
Република Южен Судан в Общомедия

Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с Централноафриканската република. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официален език в страната е английският, населението е предимно християнско и анимистично.

Южен Судан заема мочурливите равнини около река Бели Нил. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между Суданската народна освободителна армия и правителствените сили, с който се слага край на Втората суданска гражданска война. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на Африка, който продължава над 20 години.[1][2]

ИсторияРедактиране

Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на Судан властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През 1955 година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна гражданска война, която приключва през 1972 г. с подписването на Споразумението от Адис Абеба. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата Хартум. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе референдум за независимост от Судан в началото на 2011 г.

На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в Африканския съюз.[3]

Референдум за независимостРедактиране

На 22 декември 2009 година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На 27 май 2010 суданският президент Омар ал-Башир заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие ПРООН и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ.

От 9 до 15 януари 2011 в Южен Судан се провежда референдум за независимост и отцепване на региона от Севера. След решение на Международния съд в Хага от 2009 спорният район на град Абией също участва в референдума.

На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича Република Южен Судан поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама, като комбинация от първите букви на трите най-големи града в държавата – Джуба, Уау и Малакал.[4]

Според първичните резултати, обявени на 30 януари 2011 от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1% за запазване на съюза.[5]

Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на 9 юли 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.[6]

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Южен Судан е държава в североизточната част на Африка без излаз на море, разположена покрай средното течение на река Нил (тук тя носи названията Бахр ал Абиад и Бахр ал Джебел), като физикогеографски е централноафрикански и екваториална страна. На изток Южен Судан граничи с Етиопия (дължина на границата – 883 km), на юг – с Кения (232 km), Уганда (435 km) и Демократична република Конго (628 km), на югозапад и запад – с Централноафриканска република (682 km) и на север – със Судан (1937 km). Общата дължина на сухоземните граници е 4797 km. От север на юг се простира на 970 km, а от запад на изток – 1450 km. В тези си граници заема площ от 644 329 km² (41-во място в света и 2-ро в Африка).[7]

Територията на Южен Судан се простира между 3°30′ и 12°14′ с.ш. и между 23°26′ и 35°57′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф, геоложки строежРедактиране

над 3/4 от територията на Южен Судан представлява равнина, постепенно повишаваща се на запад, югозапад, юг, югоизток и изток. На изток и югоизток в пределите на страната навлизат крайните западни разклонения на Етиопската планинска земя, най-високата точка е връх Неличу (1742 m). На юг по границата с Уганда се издигат северните разклонения на Централноафриканския масив – масивите Бонго и Иматонгските планини, където в близост до границата с Уганда се издига връх Киниети (3187 m), най-високата точка на страната. Минималната височина на Южен Судан е 382 m се намира на брега на река Бели Нил, на границата със Судан.[7]

Територията на Судан попада в североизточната част на Африканската платформа, фундаментът на който на югозапад излиза на повърхността като Централноафрикански масив. Той е изграден от архайски дълбоко метаморфозирани и магматизирани гнайси. Платформеният чехъл е изграден предимно от фанерозойски континентални наслаги, които изпълват Горнонилската синеклиза, разделяща тези масиви на отделни обособени части. Преди разделянето на Судан на две части през 2011 г. в Южен Судан се е добивал 85% от нефта в страната.[7]

КлиматРедактиране

 
Мост над Бели Нил в Джуба

Климатът на Южен Судан е субекваториален-саванен. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от екваториалните въздушни маси, поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска температура е около 26 °C, средна юлска в югоизточните региони на страната е 20° – 24 °C, а в останалата част – до 28 °C. Дъждовният сезон трае от април до септември.[7]

ВодиРедактиране

Основна роля във хидроложко отношение в страната играе река Бели Нил. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левият приток Бахър ал Газал и десният приток Собат. Бахър ал Газал има дължина от 716 km, а негови притоци са по-малките реки Джур (485 km), Гел и Бахър ал Араб (около 800 km с река Лол). Река Бахър ал Газал се влива в Бели Нил при езерото Но, недалеч от град Бентиу. Река Собат (дължина 306 km) се влива в Нил близо до град Малакал. Към нейния водосборен басейн принадлежат реките Баро (306 km), Пибор (320 km) с притока си Акобо (434 km), всички те водещи началото от крайните западни разклонения на Етиопската планинска земя. По време на дъждовния сезон по поречието на Бели Нил се образува най-обширната заблатена област в света, позната като Суд. Нейната площ в периода април-ноември достига 130 000 km², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е наводнена.[7]

Почви, растителност, животински святРедактиране

Основните почвени видове в Южен Судан са червените фералитни и алферитни почви, образуващи основата на високотревистите савани. Основните растителни видове освен тревите тук са аи теакации, сред видовете на които е акацията гумиарабика. В някои южни и планински райони са развити разнообразни по видов състав тропически гори (два вида кафеено дърво, дървовиден молочай, сапунено дърво – еглик и др.).[7]

Към 2001 година 21 вида бозайници, 9 вида птици и 2 вида растения, срещащи се в Южен Судан, са застрашени от изчезване. Сред тях са северният горски ибис, суданският бял носорог, обикновеният бубал, а саблерогият орикс се смята за изчезнал в диво състояние. Сред съхранилите се диви животни се срещат антилопа орикс (сърнобик), газела, жираф, слон, леопард, лъв, хипопотам; от птиците – щраус, дропла, марабу, птица секретар, а от влечугите – питон. В реките обитават крокодили, а най-характерните речни риби са двойнодишащия протоптеропс, многоперка, сом, нилски костур, тигрова риба и др. Широко разпространени са термитите, а на югозапад и мухата цеце.[7]

През май 2007 на остров в блатото Суд е открита неизвестна дотогава група диви слонове, като мястото е пазено в тайна, за да предпази животните от бракониери. Сериозен проблем за страната е разрастването на пустините, както и почвената ерозия. Ръстът на земеделието не е съпътстван със защитни мерки, което довежда до обезлесяване и спад на почвеното плодородие и нивото на подземните води.

Административно делениеРедактиране

Република Южен Судан е съставена от три историко-географски региона – Бахър ал Газал, Екватория и Горни Нил. Тези три региона са разделени на 10 федерални провинции. Въпреки че суданските провинции Южен Курдуфан, Сини Нил и Окръг Абией са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са включени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със Република Судан. Южносуданските провинции са:

 
Административна карта на Южен Судан

ИкономикаРедактиране

Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на земеделието. 75% от досегашните запаси на петрол на Судан се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопроводът към Червено море са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение отпада с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контролът върху региона на Абуей, който е богат на петрол.

НаселениеРедактиране

Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5[9] до 13 млн. души[10]. Според резултатите от преброяването в Судан през 2008 година населението на Южен Судан е 8 260 490 души.[11] Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в Хартум отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка.[12]

Населението в Южен Судан е от негроидната раса и изповядва предимно християнство или традиционни африкански анимистически религии. Само 5% изповядват ислям. Основната група от населението са представители на нилотските народи, като динка, нуер, шилук и други.

Официалният език в страната е английският, въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва арабски език. Голяма част от населението в страната говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът динка.

ИзточнициРедактиране

  1. Fisher, Jonah. South Sudan gets new government. // BBC News, United Kingdom, 23 октомври 2005. Посетен на 7 декември 2008.
  2. News, Reuters. Southern Sudan fragile peace. // Thomson Reuters Foundation, 27 май 2008. Посетен на 7 декември 2008.
  3. Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen. // Spiegel ONLINE. 14 юли 2011. Посетен на 29 юли 2011. (на немски)
  4. Kron, Josh. "Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name". // The New York Times, 23 януари 2011.
  5. southernsudan2011.com
  6. www.bbc.co.uk
  7. а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Судан (государство), раздел (Природа) т. 25, стр. 34 – 35
  8. ((ru)) Физикогеографска карта на Судан
  9. UNFPA Southern SUDAN. // sudan.unfpa.org. Посетен на 2011-1-1. (на английски) Архив на оригинала от 2011-01-03 в Wayback Machine.
  10. Sudan census committee say population is at 39. // sudantribune.com, 27.04.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)
  11. Discontent over Sudan census. // news24.com, 21.05.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)[неработеща препратка]
  12. Isaac Vuni.. South Sudan parliament throw outs census results. // sudantribune.com, 08.07.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)

Външни препраткиРедактиране