Григорий Каматир
Григорий Каматир (Γρηγόριος Καματηρός, Grēgorios Kamatēros; ум. ок. 1126/32) е висш византийски дворцов сановник и държавник от времето на императорите Алексий I Комнин и Йоан II Комнин.
| Григорий Каматир Γρηγόριος Καματηρός | |
| византийски държавен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Йоан Дука Каматир Андроник Дука Каматир |
Името на Григорий Каматир се споменава в немалко източници от края на XI и началото на XII век. В тях той се споменава като секретар на Алексий I Комнин и като логотет и протоасикрит при Йоан I Комнин; като претор и протопретор на Тесалия и Елада, и като син на Василий Каматир[1]. Въпреки че множество изследователи се обединяват около тезата, че става въпрос за една и съща личност, то според историка Виталиен Лоран това са три отделни личности.[1]
За първи път Григорий Каматир се споменава като логотет в един документ от 1088 г., в който се посочва и името на баща му – Василий Каматир[1]. За Гиргорий Каматир Никита Хониат разказва, че е бил човек със скромен произход, но със забележително за времето си образование, който бил назначен от Алексий I в един от подсекретите. В своята Алексиада Анна Комнина съобщава, че Григорий е бил секретар на император Алексий I и водач на следствието срещу Никифор Диоген, уличен в заговор срещу императора.[2] По-нататъшни сведения за кариерното израстване на Григорий отново се съдържат в Историята на Хониат, който съобщава, че Григорий е изпратен на служба в провинциите, където успял да се замогне благодарение на състоянието, което натрупал от събирането на данъци. Вероятно с тези задължения на Григорий Каматир е свързан един оловен печат, в който той се споменава като претор и протопретор на темите Пелопонес и Елада. След това Каматир успява да се сроди с императора, като се оженил за негова родственица, благодарение на което бил назначен за логотет на секретите.[3] Освен това Григорий е удостоен и с „височайшата“ по думите на Хониат титла севаст.[4]
.png)
За нарасналото влияние на Григорий Каматир в двора свидетелстват четири писма, написани до него от Теофилакт Охридски, в които последният хвали качествата на Григорий и му благодари за различни услуги, направени на архиепископа. В едно от тези писма на Теофилакт Григорий за първи път е наречен протоасикрит и логотет, което показва, че е съвместявал едновременно две висши длъжности на империята.[4] От анализа на писмата на охридския архиепископ става ясно, че Григорий Каматир е придружавал император Алексий I в походите му срещу норманите на Боемунд в Македония през 1106 – 1107 г.[5], както и че е участвал активно в организирането на църковните дела[5] и назначаването на светски архонти в тази област[4].
В Историята на Хониат се съдържат сведения, че след възцаряването на Йоан II Комнин на ключови позиции в управлението са поставени фаворити на новия император, а Григорий е назначен за помощник на един от тях – протовестиария Григорий Таронит[4].
Точната дата на смъртта на Григорий Каматер не е известна, но някои историци я отнасят след 1126 г.[6].
Във връзка с кончината му поетът Николай Каликъл съставя две стихотворения. Първото от тях е нагробната епитафия „На смъртта на логотета Каматир“, съставена от 31 стиха и написана под формата на жалейка на скърбящата му съпруга Ирина.[7] Второто стихотворение на Каликъл, отнасящо се за покойния логотет, се състои от 19 стиха и е написано под формата на молитвено обръщение на Григорий и съпругата му към Христос.[8]
На Каматир е посветена и траурна монодия, написана от Теодор Продром. В нея Каматир е представен като високо образован човек – познаващ добре законите, богословието, философията и поезията, владеещ при това и законите на красноречието, и ревностен защитник на чуждите права. По мнението на Продром, неговата държавническа дейност, съпроводена с немалко трудности, е пример за изключително ревностно отношение към поставените задължения и за ясно осъзнаване на високия служебен дълг.[9]
Семейство редактиране
Григорий Каматир е женен за Ирина Дукина. За съпругата му се предполага, че е била племенница на императрица Ирина Дукина – вероятно дъщеря на протостратора Михаил Дука[10], който е брат на императрицата. Григорий и Ирина са имали деца. Известни са имената само на трима техни синове:
- Михаил Дука Каматир, починал млад
- Йоан Дука Каматир
- Андроник Дука Каматир
- Теодор Каматир
Бележки редактиране
- ↑ а б в Шандровская 1959, с. 175.
- ↑ Шандровская 1959, с. 175; Polemis 1968, с. 78 – 79 (esp. note 2); Skoulatos 1980, с. 110.
- ↑ Шандровская 1959, с. 180; Simpson 2013, с. 26 – 27.
- ↑ а б в г Шандровская 1959, с. 181.
- ↑ а б ГИБИ, T. IX (1) 1974.
- ↑ Шандровская 1959, с. 181 – 182.
- ↑ Шандровская 1959, с. 176.
- ↑ Шандровская 1959, с. 177.
- ↑ Шандровская 1959, с. 178 – 179.
- ↑ Polemis 1968, с. 78-79, 32. Eirene (fl. 1093/1123); Bucossi 2009, с. 114.
Източници редактиране
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, 1974, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html
- ((ru)) Шандровская, Валентина Самойловна (1959). Григорий Каматир и его печать в собрании Государственного Эрмитажа. – Византийский Временник, Том 16(41). Российской Академии Наук, ISSN – 3776 0132 – 3776, COBISS.BG-ID: 1118007524, http://vremennik.biz/sites/all/files/12_Шандровская%20В.С._Григорий%20Каматир%20и%20его%20печать%20в%20собрании%20Государственного%20Эрмитажа_ВВ%2016%20%281959%29_0.pdf
- ((en)) Bucossi, Alessandra (2009). New historical evidence for the dating of the Sacred Arsenal by Andronikos Kamateros. – Revue des études byzantines, 67, 111 – 130, doi:10.3406/rebyz.2009.4826, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2009_num_67_1_4826
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1971). Les Logothètes: Etudes sur l'histoire administrative de l'Empire byzantin. – Revue des études byzantines, 29, 5 – 115, doi:10.3406/rebyz.1971.1441, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1441
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Magdalino, Paul (1993). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 0-521-52653-1, https://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C
- ((en)) Polemis, Demetrios I (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les Personnages Byzantins de I'Alexiade: Analyse Prosopographique et Synthese. Louvain-la-Neuve: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa[неработеща препратка]
- ((en)) Simpson, Alicia (2013). Niketas Choniates: A Historiographical Study. Oxford: Oxford University Press, https://books.google.bg/books?id=tMjRAgAAQBAJ&lpg=PA26&ots=Ar-3El7Vt8&dq=G.%20Stadtmüller%20Zur%20Geschichte%20der%20Familie%20Kamateres&pg=PA26#v=onepage&q=G.%20Stadtmüller%20Zur%20Geschichte%20der%20Familie%20Kamateres&f=false
- ((de)) Stadtmüller, G. (1934). Zur Geschichte der Familie Kamateros. – BZ, 34, 352 – 8
- ((fr)) Laurent, Vitalien (1931). Un sceau inédit du protonotaire Basile Kamatéros. – Byzantion, VI(1), 261 – 271, http://www.jstor.org/stable/44167811