Отваря главното меню

Григорий VI Константинополски (на гръцки: Γρηγόριος ΣΤ΄) е православен духовник, на два пъти вселенски патриарх в Цариград – от 1835 до 1840 и от 1867 до 1871 година. Известен е с безуспешните си усилия да предотврати учредяването на самостоятелна българска църква в Османската империя.

Григорий
Γρηγόριος
гръцки духовник

Роден
Починал
Григорий в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Съдържание

Ранна кариераРедактиране

Григорий VI е роден под името Георгиос Фуртуниадис през 1798 година в село Фанараки, край Цариград. Получава духовно образование в училището в Терапия при митрополит Григорий Деркоски. Подстригва се за монах на 20 март 1815 година, а от 1824 година е архидякон и секретар на Деркоската митрополия. На 24 септември 1825 година оглавява Пелагонийската епархия. Влиза в Светия синод и става велик протосингел – най-близкия сътрудник на цариградския патриарх. От юни 1833 до първото си избиране за патриарх през 1835 е митрополит на Сяр, където възстановява много храмове.[1][2]

Първи период начело на ПатриаршиятаРедактиране

Григорий VI е избран за вселенски патриарх на 24 септември 1835 година и остава на тази длъжност до 20 февруари 1840 година.[1] През това време полага грижи за паството си, като построява болница край Еди Куле и дарява приходите от църквата „Света Параскева“ в Пловдив за местната гръцка болница. Подпомага финансово пострадалите от пожара в цариградския квартал Ставродромия през 1839 година. През същата година основава богословска школа във Фенер. Григорий VI подкрепя и умножава гръцките училища на остров Халки и в други краища на Османската империя. За да се справи с протестантската пропаганда, той учредява църковно попечителство в Цариград. Забранява разпространението на Библията в превод на новогръцки и разтуря училището на Теофилос Каирис. Отрича се от патриаршеския престол в началото на 1840 година.[1]

Втори период начело на ПатриаршиятаРедактиране

Григорий VI е избран за втори път начело на Вселенската патриаршия на 10 февруари 1867 година, за да се противопостави на усилията на българите да отхвърлят властта на гръцките свещеници.[1] През юни същата година той предлага проект за българска екзархия[3] – църковна област с ограничена автономия, която според патриарха трябва да обхване земите между Дунав и Стара планина[4]. Проектът е отхвърлен от водачите на българското църковно движение. Чрез Гаврил Кръстевич, който е висш служител в държавната администрация, през 1868 година те успяват да прокарат от името на османското правителство контрапредложения за самостоятелна църковна организация върху цялото българско землище.[5] Под натиска на правителството, през юли 1869 година Григорий се съгласява на известни отстъпки, но не се отказва от македонските епархии и Пловдив, нито от правото да се меси в ръководството на бъдещата екзархия.[6] Отхвърля фермана на султан Абдул Азис от февруари 1870 година за учредяване на Българската екзархия и отказва да преговаря с българите за прилагането му.[7] Настоява за решаване на българския въпрос от Вселенски събор като предварително печели на своя страна повечето поместни църкви, но не и руската[8], нито османските власти. Великият везир Аали паша отказва да разреши свикване на Вселенски събор, въпреки неколкократните му закани за оставка.[9] Григорий се оттегля от патриаршеския престол през юни 1871 година като изтъква здравословни причини.[10]

Умира в Мега Ревма (край Цариград) през юни 1881 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 604.
  2. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´. // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 530.
  3. Бурмов, Тодор. Българо-гърцката църковна распря. София, Св. Синод на Българската църква, 1902. с. 350-353. Посетен на 09.04.2016.
  4. Бонева, Вера. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, Издателство „Хелион“, 2000. ISBN 954-8741-06-7. с. 154. Посетен на 09.04.2016.
  5. Бонева 2000, с. 154-159.
  6. Бурмов 1902, с. 433-436.
  7. Бурмов 1902, с. 452-454, 474-480.
  8. Бурмов 1902, с. 505.
  9. Бурмов 1902, с. 462-465.
  10. Бурмов 1902, с. 513-514.
Йосиф пелагонийски митрополит
(24 септември 1825 – юни 1833)
Герасим
Антим серски митрополит
(юни 1833 – 24 септември 1835)
Атанасий
Константий II вселенски патриарх
(24 септември 1835 – 1840)
Антим IV
Софроний III вселенски патриарх
(1867 – 1871)
Антим VI