Грунища
Грунища (на македонска литературна норма: Груништа) е село в Северна Македония, община Новаци.
| Грунища Груништа | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Грунища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 742 m |
| Население | 3 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Грунища в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в южната част на Северна Македония, в областта Мариово.
История
редактиране
В Османската империя
редактиране| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 6 | 275 | ||
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 6 | 163 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 18 | 2 | 914 | |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 10 | 2 | 1 | 639 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 12 | 1 | 637 |
В XIX век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гурунище (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грунища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[5]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.[6]
Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.[7]
В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света – лековита вода.[1]
Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]
редактиране| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 240 | 264 | 225 | 84 | 26 | 20 | 3 | 3 |
| македонци | 254 | 223 | 84 | 26 | 20 | 3 | 3 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 10 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители.
| Националност | Всичко |
| македонци | 3 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Починали в Грунища
Войн Попович (1881 – 1916), сръбски военен деец
Климент Джеров (1867 – 1916), български военен деец, генерал- Константин Настев (1880 – 1916), български военен деец и революционер
Бележки
редактиране- ↑ а б в Груништа (Grunista) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.