Константин (Костадин, Кочо) Настев Стоянов е български военен, капитан, и революционер, малешевски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Константин Настев
български революционер
Роден
Починал
16 ноември 1916 г. (36 г.)
ПогребанЗовик, Република Северна Македония
Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаНасте Стоянов
Братя/сестриАндон Стоянов
Георги Настев
Константин Настев в Общомедия

Биография

редактиране
 
Константин Настев (в средата) с другари. Вероятно Иван Странджата вдясно.

Роден е на 17 април 1880 година в Солун, Османската империя, днес в Гърция.[2] Син е на възрожденския деец Насте Стоянов. Завършва V клас в българската гимназия в Солун в 1897 година. В 1898 година започва да учи във Военното училище в София, което завършва с чин подпоручик в 1902 година. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запаса и участва във въстанието.[3] От 27 януари 1903 до 27 юни 1904 е в запас. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е определен за мелнишки войвода на ВМОК. В края на август 1903 година заедно с четата на мелнишкия войвода на ВМОРО Спиро Петров пренасят оръжие от Банско за въстаниците в Мелнишко. На 4 септември двете чети са открити в землището на село Пирин, под връх Кукла[4][5] в Пирин, където водят драматично сражение с турски аскер, в което загива войводата Петров, заедно с шестима свои четници. Настев успява да се изтегли и продължава участието си в бойните действия.[1]

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Настев (25-и в третата колона)

След разгрома на въстанието Настев се връща на военна служба. Участва в Балканската война в 1912 година като командир на Втора дружина на 45 пехотен полк.

В 1914 година е уволнен формално от военна служба и тайно е възстановен. През август 1914 година е назначен за втори секретар в Българското консулство в Солун, където ръководи българското военното разунаване. Въпреки противодействието на гръцките служби, а от есента на 1915 година – и на службите на Съглашенските държави, успява да създаде агентурна мрежа, в която привлича италианци, турци, евреи и българи. През декември 1915 година е арестуван заедно с останалите дипломати от държавите от Централните сили, а месец по-късно е освободен от френските власти на френско-швейцарската граница. По негова молба е изпратен на фронта,[6] където е командир на 3-та дружина на 21-ви пехотен средногорски полк.[1]

Загива на 16 ноември 1916 година при атаката на връх Еровете при Грунища, Битолско.[7][8][9] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[10]

По време на военната си кариера Константин Настев служи в 12 резервен полк и 2-ри пехотен искърски полк.

Военни звания

редактиране
  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 319-320.
  3. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
  4. Тасев, Христо. Събитията в района на село Пирин през 1903 г. – В: 90 години Илинденско-Преображенско въстание, София, 1994, стр.168 – 170.
  5. Динчев, Костадин. Юнаци още комити, 1993, стр. 163 – 164.
  6. Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 28 – 29.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
  9. Панчевъ, Младенъ. Константинъ Настевъ // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 13 - 15.
  10. ДАА, Фонд № 1899К, оп.1

Източници

редактиране