Константин Настев
Константин (Костадин, Кочо) Настев Стоянов е български военен, капитан, и революционер, малешевски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
| Константин Настев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 16 ноември 1916 г.
|
| Погребан | Зовик, Република Северна Македония |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Баща | Насте Стоянов |
| Братя/сестри | Андон Стоянов Георги Настев |
| Константин Настев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Роден е на 17 април 1880 година в Солун, Османската империя, днес в Гърция.[2] Син е на възрожденския деец Насте Стоянов. Завършва V клас в българската гимназия в Солун в 1897 година. В 1898 година започва да учи във Военното училище в София, което завършва с чин подпоручик в 1902 година. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запаса и участва във въстанието.[3] От 27 януари 1903 до 27 юни 1904 е в запас. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е определен за мелнишки войвода на ВМОК. В края на август 1903 година заедно с четата на мелнишкия войвода на ВМОРО Спиро Петров пренасят оръжие от Банско за въстаниците в Мелнишко. На 4 септември двете чети са открити в землището на село Пирин, под връх Кукла[4][5] в Пирин, където водят драматично сражение с турски аскер, в което загива войводата Петров, заедно с шестима свои четници. Настев успява да се изтегли и продължава участието си в бойните действия.[1]
След разгрома на въстанието Настев се връща на военна служба. Участва в Балканската война в 1912 година като командир на Втора дружина на 45-и пехотен полк.
В 1914 година е уволнен формално от военна служба и тайно е възстановен. През август 1914 година е назначен за втори секретар в Българското консулство в Солун, където ръководи българското военното разунаване. Въпреки противодействието на гръцките служби, а от есента на 1915 година – и на службите на Съглашенските държави, успява да създаде агентурна мрежа, в която привлича италианци, турци, евреи и българи. През декември 1915 година е арестуван заедно с останалите дипломати от държавите от Централните сили, а месец по-късно е освободен от френските власти на френско-швейцарската граница. По негова молба е изпратен на фронта,[6] където е командир на 3-та дружина на 21-ви пехотен средногорски полк.[1]
Загива на 16 ноември 1916 година при атаката на връх Еровете при Грунища, Битолско.[7][8][9] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[10]
По време на военната си кариера Константин Настев служи в 12-и резервен полк и 2-ри пехотен искърски полк.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1902)
- Поручик (1905)
- Капитан (1909)
Бележки
редактиране- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 319-320.
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
- ↑ Тасев, Христо. Събитията в района на село Пирин през 1903 г. – В: 90 години Илинденско-Преображенско въстание, София, 1994, стр.168 – 170.
- ↑ Динчев, Костадин. Юнаци още комити, 1993, стр. 163 – 164.
- ↑ Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 28 – 29.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
- ↑ Панчевъ, Младенъ. Константинъ Настевъ // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 13 - 15.
- ↑ ДАА, Фонд № 1899К, оп.1
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.