Гюргич
Гюргѝч е село в Северозападна България, в община Ружинци, област Видин.
| Гюргич | |
 Параклисът на селото | |
  Гюргич  Гюргич | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 135 души[1] (15 март 2024 г.) 4,05 души/km² |
| Землище | 33,35 km² |
| Надм. височина | 280 m |
| Пощ. код | 3932 |
| Тел. код | 09324 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 18486 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
| Гюргич в Общомедия | |
География редактиране
На запад на 2 км от селото се намира скалист връх, наречен Бабу, на който е имало крепост. Северно от селото в скалистия рид са върховете Косера и Калето. Южно от селото е разположен скалист рид, част от широка планина – Ошли гръб. От север е опасан с венец от скали: Бъчвата, Сокола, Викалеца, Типъц, Дудов камък, Силовит връх. Реката, която минава през селото, се нарича Гюргичка бара. След като се слее с Карачица се нарича Нечинска бара. Това е едно съхранено живописно кътче в Северозападна България. Всеки, който отиде там, може да се наслади на чистия планински въздух и красивата гледка.
История редактиране
В края на 40-те години, по време на колективизацията, селото е местна база на Горянското движение, а на изборите през 1949 година, след забраната на опозицията, гласуват едва 50% от избирателите. В началото на 1951 година на Държавна сигурност са известни 67 горянски ятаци в Гюргич.[2]
Редовни събития редактиране
Съборът на с. Гюргич е на 24
- Втората събота на месец август събор – Среща на три поколения
- В средата на месец Август се провежда младежки събор на язовир с. Гюргич в близост до връх „БАБУ“
Личности редактиране
- Боринка Цветкова (р. 1941), българска шивачка, герой на социалистическия труд
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135, 235.
