Дава (на латински: Dava, в мн. ч. Davae) е гето-дакийски термин, използван през античността за обозначаване на дакийски град или крепост. Обикновено името посочва племенен център, голямо селище или укрепен район. Някои от тези селища носят археологически белези на традиционната строителна техника Murus Dacicus.

Davae в Дакия по времето на Буребиста

Много от имената на градовете на даките са съставени от два лексикални елемента – племенното име и наставката -дава, -дауа, -деба, -даба-дова или представката Дева[1]. Счита се, че терминът произлиза от праиндоевропейската дума за „селище“ – dhewa, еднокоренна с думата в Зазаки dewe, означаваща „село“[2]. Повечето от тези градове се цитирани за първи път от Клавдий Птолемей и затова днес се датират около I век. Страбон нарича даките гети, тъй като говорят на тракийски език, а техните крале са били винаги разглеждани като траки от Дион Касий, Трог Помпей, Апиан, Херодот и Плиний Стари). „Дава“-градове са строени и в Южните Балкани – такива са предшествениците на днешните Сандански и Пловдив.

Списък на davae редактиране

Davae в Римска Дакия, отрязък от tabula Peutingeriana

Списъкът на дакийските градове, за които има исторически сведения, макар и не всички да са разкрити или отъждествени, включва:

 
Ономастически обхват на дакийските градове-дави – в Дакия, Мизия, Тракия и Далмация

Този списък не включва дакийските градове, в чието име няма елемента -dava, като например Апулон и Сармизегетуза.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Olteanu, Sorin. „Linguae Thraco-Daco-Moesorum – Toponyms Section“. Linguae Thraco-Daco-Moesorum (in Romanian and English). Архивирано от оригинала на 3 януари 2011. Посетен на 8 декември 2010.
  2. Polome, E. C. (1982). „20e“. In Boardman, John. The Cambridge ancient history. London: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-22496-3
  3. Grumeza, Ion (2009). Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe. Hamilton Books. ISBN 0-7618-4465-1.
  4. Velkov, Velizar Iv (1977). The cities in Thrace and Dacia in late antiquity: (studies and materials). Hakkert. ISBN 90-256-0723-3

Книгопис редактиране

  • Tomaschek, Wilhelm (1883). „Les Restes de la langue dace“ in „Le Muséon, Volume 2“. Belgium: „Société des lettres et des sciences“ Louvain, Belgium.
  • Joseph, Van Den Gheyn (1885). Les populations Danubiennes'. Belgium: „Revue des questions scientifiques, Volumes 17 – 18“ by „Société scientifique de Bruxelles“.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dava (Dacian) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​