Давид Български
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Давид.
Давид е български патриарх, последният преди падането на Първото българско царство през 1018 година. Той не е включен в Дюканжовия списък, но се споменава в няколко други източника във връзка със завладяването на България от император Василий II.[1]
| Давид Български | |
| български патриарх | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Предполага се, че Давид става патриарх малко след като българският престол е зает от цар Иван Владислав през 1015 година. През 1016 година Давид му съдейства да залови и убие княз Иван Владимир. След смъртта на Иван Владислав през 1018 година патриарх Давид се среща с император Василий II при Струмица и посредничи в преговорите между него и царица Мария, в резултат на които Първото българско царство прекратява съществуването си. Вероятно след тези събития императорът отстранява Давид, но признава автокефалността на Охридската архиепископия, начело на която поставя Йоан Дебърски.[1]
Някои източници (в т. ч. поправка, вмъкната от Михаил Деволски в хрониката на византийския летописец Йоан Скилица) дават основание за тезата, че истинското име на Давид е Йоан и че Давид и Йоан Дебърски са една и съща личност.[2]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 29-31.
- ↑ Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, Издателска група „АГАТА-А“, 2000. ISBN 954-540-020-X, с. 197, 233-234;
Николов, Георги. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-430-787-7, с. 153