Уикипедия

Дюканжов списък

Дюканжов списък (каталог) или Парижки ръкопис е гръцкоезичен ръкопис, съдържащ списък на българските архиепископи.

Спада към към т.н. епархийски списъци, изготвяни от патриршеската канцелария в Цариград и съдържащи информация за църковните центрове в Империята, които са били подчинени на Патриаршията.

Съставен е в средата на XII в.[1] от неизвестен автор, пожелал да изготви изчерпателен списък на предстоятелите на Българската църква и на нейната наследничка – Охридската архиепископия, като същевременно представя кратки биографични данни за тях. Паметникът е открит от френския хуманист Шарл дю Канж[2], който го издава през 1680 г. и поради това носи неговото име. Днес Дюканжовият списък се съхранява в Парижката библиотека под № 880, лист 407 – 408. Ръкописът в България е издаден за първи път от Йордан Иванов в „Български старини из Македония“[2][3].

Дюканжовият списък се състои от 2 части. Първата част е съставена по книжовни и устни предания, поради което съдържа имената на лица, които не са били български архиепископи, а от друга страна в нея не присъстват имената на първите преславски архиепископи и патриарси. Втората част на списъка е почти изчерпателна – започва с името на последния преславско-доростолки патриарх Дамян, след което продължава с имената на архиепископите на Охридската архиепископия, създадена от Василий II Българоубиец и наречена „Българска“[4]. Списъкът завършва с името на охридския архиепископ Йоан Комнин, което дава основание да се приеме, че документът е съставен именно по времето, през което той е начело на Охридската архиепископия.

Адаптиран текстРедактиране

„
Архиепископи на България
  1. Протоген, архиепископ на Сердика, чрез когото светите отци възразили на философа, който хулил Светия дух, както може да се види в дневниците на самия първи събор.
  2. Методий, рожден брат на самия Кирил философа, ръкоположен за архиепископ на Морава Панонска от папа Николай, който бил след Адриан в Рим.
  3. Горазд, ръкоположен от Методий, а после изгонен от духоборците.
  4. Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или [и] Тасипият.
  5. Дамян [свидетелствал][5] в Доростол, сега [наричан] Дристра. При него България бе почетена за автокефална. Той, по заповед на император Роман Лакапин, бил провъзгласен за патриарх от императорския съвет, а после бил свален от Йоан Цимисхи.
  6. Герман, наричан Гаврил, [свидетелствал] във Воден и Преспа.
  7. Филип [свидетелствал] в Лихнида, в древността наричана Сасарипа, а сега Ахрида.
  8. Йоан и той [свидетелствал] в Ахрида. Той бил от Дебър, от село Агноандики, игумен на тогавашния манастир „Света Богородица“.
  9. Лъв, пръв от ромеите, [бивш] хартофилакс на Великата църква в Цариград. Той съградил долната църква [в Охрид] на името на светата Божия премъдрост [Св. София].
  10. Теодул, [бивш] игумен на „Свети Мокий“. Той съградил горната голяма църква [в Охрид] с помощта на Йоан, [син] на Анчо.
  11. Йоан Лампийски, монах от Олимпийската планина (в Мала Азия).
  12. Янис Аин[6], [бивш] игумен на Арицийския манастир.
  13. Теофилакт, родом от Еврип, ритор [проповедник] и дякон на Великата църква [„Св. София“ в Цариград].
  14. Лъв Мунг [Немият], от еврейски произход, бил по-рано, както и неговите деди, мисионер у езичниците.
  15. Михаил, по прозвище Максим, скопец, бил остиарий [дверник] между патриаршеските чиновници и дякон на Великата църква.
  16. Йоан, монах Комнин, като светско лице Ариан[7], всечестен севаст и син на приснопаметния деспот, всечестнейшия пръв севастократор кир[8] Исак Комнин, който в божествен и монашески образ бе преименуван Йоан, брат на император Алексий Комнин, и син на приснопаметната госпожа, всечестнейшата първа севастократорка кира[9] Ирина, в божествен и ангелски образ преименувана Ксения, дъщеря на всеблагороднейшия властодържец на цяла Алания и първа братовчедка на господарката кира Мария Аланска, бивша съпруга на император кир Михаил Дука и [сетне] на император кир Никифор Вотаниат[10].
 “

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“. С., 1970 (второ фототипно издание), 564 – 569
  • Съботинов, Асен. „България при цар Самуил и неговите наследници (976 – 1018 г.)“ Т. 1. С., 2008
  • Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009
  • Божилов, Иван. „Българската архиепископия XI-XII век. Списъкът на българските архиепископи“. С., 2011

БележкиРедактиране

  1. ↑ Иванов, Йордан; Василка Тъпкова-Заимова посочва 1170-те години. вж. Тъпкова-Заимова (2009), с. 40 – 41
  2. ↑ а б Du Cange. Familiae augustae Byzantinae, I. 174 – 175
  3. ↑ Основно проучване на паметника в: В. Тъпкова-Заимова. „Дюканжов списък“. сп. „Старобългаристика“, 2000, 3, с. 21 – 49; С. Бърлиева. „Московският препис на Дюканжовия списък“. с. 50 – 65
  4. ↑ Тъпкова-Заимова (2009)
  5. ↑ тук по превода у: Тъпкова-Заимова (2009); Йордан Иванов превежда като „светителствувал“.
  6. ↑ Йордан Иванов превежда като Янис Трезвият
  7. ↑ тук по превода на Йордан Иванов; в гръцкия текст е посочен като 'Аδριανòσ т.e. Адриан.
  8. ↑ господин
  9. ↑ госпожа
  10. ↑ т.е. архиепископ Йоан Комнин е бил син на Исак Комнин, брат на император Алексий I Комнин; майка му била Ирина, дъщеря на аланския владетел.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дюканжов_списък&oldid=10470268“.