Дюканжов списък
Дюканжов списък (каталог) или Парижки ръкопис е гръцкоезичен ръкопис, съдържащ списък на българските архиепископи.
Дюканжов списък | |
---|---|
Вид | документ, Епархийски списъци |
Създаване | 12-и век |
Език | Средногръцки език |
Спада към към т.н. епархийски списъци, изготвяни от патриршеската канцелария в Цариград и съдържащи информация за църковните центрове в Империята, които са били подчинени на Патриаршията.
Съставен е в средата на XII в.[1] от неизвестен автор, пожелал да изготви изчерпателен списък на предстоятелите на Българската църква и на нейната наследничка – Охридската архиепископия, като същевременно представя кратки биографични данни за тях. Паметникът е открит от френския хуманист Шарл дю Канж[2], който го издава през 1680 г. и поради това носи неговото име. Днес Дюканжовият списък се съхранява в Парижката библиотека под № 880, лист 407 – 408. Ръкописът в България е издаден за първи път от Йордан Иванов в „Български старини из Македония“[2][3].
Дюканжовият списък се състои от 2 части. Първата част е съставена по книжовни и устни предания, поради което съдържа имената на лица, които не са били български архиепископи, а от друга страна в нея не присъстват имената на първите преславски архиепископи и патриарси. Втората част на списъка е почти изчерпателна – започва с името на последния преславско-доростолки патриарх Дамян, след което продължава с имената на архиепископите на Охридската архиепископия, създадена от Василий II Българоубиец и наречена „Българска“[4]. Списъкът завършва с името на охридския архиепископ Йоан Комнин, което дава основание да се приеме, че документът е съставен именно по времето, през което той е начело на Охридската архиепископия.
Адаптиран текстРедактиране
„ | Архиепископи на България
|
“ |
Външни препраткиРедактиране
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“. С., 1970 (второ фототипно издание), 564 – 569
- Съботинов, Асен. „България при цар Самуил и неговите наследници (976 – 1018 г.)“ Т. 1. С., 2008
- Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009
- Божилов, Иван. „Българската архиепископия XI-XII век. Списъкът на българските архиепископи“. С., 2011
БележкиРедактиране
- ↑ Иванов, Йордан; Василка Тъпкова-Заимова посочва 1170-те години. вж. Тъпкова-Заимова (2009), с. 40 – 41
- ↑ а б Du Cange. Familiae augustae Byzantinae, I. 174 – 175
- ↑ Основно проучване на паметника в: В. Тъпкова-Заимова. „Дюканжов списък“. сп. „Старобългаристика“, 2000, 3, с. 21 – 49; С. Бърлиева. „Московският препис на Дюканжовия списък“. с. 50 – 65
- ↑ Тъпкова-Заимова (2009)
- ↑ тук по превода у: Тъпкова-Заимова (2009); Йордан Иванов превежда като „светителствувал“.
- ↑ Йордан Иванов превежда като Янис Трезвия
- ↑ тук по превода на Йордан Иванов; в гръцкия текст е посочен като 'Аδριανòσ т.e. Адриан.
- ↑ господин
- ↑ госпожа
- ↑ т.е. архиепископ Йоан Комнин е бил син на Исак Комнин, брат на император Алексий I Комнин; майка му била Ирина, дъщеря на аланския владетел.