Мария (съпруга на Иван Владислав)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.
Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.
| Мария | |
| българска царица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Предшественик | Ирина |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Мирослава Българска |
| Съпруг | Иван Владислав |
| Деца | Пресиян II Екатерина Алусиан Траян Радомир Аарон |
Произход редактиране
Не са запазени първоизточници, които безспорно да удостоверят родословието на Мария, но са изказани различни хипотези относно нейното потекло.
Според френския историк и генеалог Кристиан Сетипани е възможно тя да е дъщеря на цар Борис II от негова връзка с ромейска благородничка по време на неговото пленничество във Византия.[1] В подкрепа на тази своя теза Сетипани посочва и твърдението на Паисий Хилендарски, че „Мария е гъркиня, дъщеря на магистър“, а е известно, че Борис II след свалянето му от власт от император Йоан I Цимиски получава титлата магистър. Въпреки това Сетипани признава, че позоваването на този късен източник е доста несигурно.[2] Независимо от всичко престижните титли, които Мария и децата ѝ получават след капитулацията пред Василий II през 1018 г., именитите бракове, които потомците ѝ сключват, и като цяло привилегиите, с които са облагодетелствани, според Сетипани говорят в полза на нейното много високо положение като вероятна дъщеря на цар Борис II и следователно чрез него внучка на Ирина Лакапина.
Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците.
Българска царица редактиране
Предполага се, че Мария е омъжена за Иван Владислав през 90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове, имената на следните от които са известни.
През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна царица Мария получава титлата патрикия зости (първа придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Важно е да се отбележи, че тази висока титла е една-единствена за цялата империя и по-рано около 1005 г. същата е дадена на самуиловата дъщеря Мирослава, съпруга на Ашот Таронит, което подсказва, че към 1018 г. титлата вече е била овакантена. Действията на царица Мария не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в Хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур, a „там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върху нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатства[3].“
През 1029 г. Мария и най-големият ѝ син Пресиян II организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион (Мала Азия)[4].
Брак и потомство редактиране
∞ 90-те години на X век за Йоан Владислав († февруари 1018, Драч), цар на българите от август или септември 1015 до февруари 1018 г., от когото им шест сина и шест дъщери:[5]
- Пресиян II (* 997, Охрид, † 1061, Надмихай), владетел на България
- Алусиан (* XI век, † сл. 1068), стратег на Теодосиополис (дн. Ерзурум), претендент за българския престол
- Аарон (* X век, † XI век), пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса
- Траян (* ок. 990; † 19 май 1038), княз
- Радомир (* пр. 1019, сл. 1097, Битоля), патриций
- Син
- Екатерина († 1063), императрица на Византия като съпруга на Исак I Комин, от когото има син и дъщеря; монахиня Ксения
- дъщеря, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 по обвинение в заговор срещу император Константин VIII
- още четири дъщери
Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола, починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.
| Мария | Иван Владислав (1015 – 1018) | ||||||||||||||
| Алусиан стратег на Теодосиупол |
Аарон дук на Едеса |
Радомир | Екатерина съпруга на Исак I Комнин | ||||||||||||
| Пресиян стратег на Букеларион |
Траян | неизвестен син | 5 неизвестни дъщери | ||||||||||||
| Анна Алусиан съпруга на император Роман IV Диоген |
Василий стратег на Едеса |
Теодор стратег на Тарон |
Мария съпруга на кесаря Андроник Дука, брат на император Константин X Дука |
Мануил | Мария | ||||||||||
| Самуил вестарх |
Радомир проедър |
||||||||||||||
| Константин женен за Теодора, сестра на Алексий I Комнин, и с дъщеря Анна Диогениса, омъжена за Урош I |
Аарон Теодор съзаклятник срещу Алексий I Комнин през 1107 |
Ирина съпруга на Алексий I Комнин |
Теодора монахиня |
Йоан управител на България (1090 – 1092) |
Стефан[7] севаст | ||||||||||
| Анна съпруга на Георги Палеолог |
Михаил протостратор |
Константин[7] севаст | |||||||||||||
Източници редактиране
- „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 954-402-047-0
- Златарски, В. История на българската държава през срѣднитѣ вѣкове. Томъ II. България под византийско владичество (1018 – 1187). II фототипно изд. под ред. на Димитър Ангелов. София, Наука и изкуство, [1934] 1972.
- Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN 954-426-204-0 – В:chitanka.info
- Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009.
Бележки редактиране
- ↑ [Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]
- ↑ [Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, p.282]
- ↑ Йоан Скилица. Хронография – Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75
- ↑ Божилов, 1999
- ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
- ↑ Златарски, История. Приложение 19
- ↑ а б Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. Т. 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)