Дамата с хермелина

картина на Леонардо да Винчи

Дамата с хермелина (на италиански: Dama con l'ermellino) е картина, нарисувана с маслени бои върху дърво в края на XV век от Леонардо да Винчи, един от четирите негови женски портрети, достигнали до наши дни.[1] Според историците дамата е Чечилия Галерани, която е била любовница на херцога на Милано Людовико Сфорца.

Дамата с хермелина
ХудожникЛеонардо да Винчи
Година1489 – 1490
Техникамасло върху дъска от орех
Размери54 × 39 cm
ИзложенаМузея на Чарториски, Краков
Дамата с хермелина в Общомедия

История редактиране

Картината е купена в Италия от полския държавник и писател Адам Чарториски през 1798 г. През Втората световна война е отнесена в Германия от нацистите. В края на войната тя е открита във вилата на Ханс Франк и върната в Краков.

Тълкуване редактиране

В 2014 г. френският изследовател Пиер Кот публикува изследавне, в което чрез спектрален анализ демонстрира наличието на ред корекции, правени върху първоначалния портрет.[2] Изглежда, че в изходния вариант не е изобразен хермелин, а той е добавен по-късно; бил е сив и сравнително малък, а после е преправен в бяло с по-голям размер. Тази промяна е накарала някои специалисти да твърдят, че изобразеното животно е по-скоро фретка, отколкото хермелин.[3] Документирано е обаче запознанството на Да Винчи с легендите и фолклора около хермелините.[4] Херцогът Сфорца е бил посветен в ордена на хермелина, създаден от Фердинандо I (Неапол). Друга връзка е каламбур с името Галерана, започващо с „гале“ което е гръцкото название на хищниците от този род (γαλῆ).

Източници редактиране

  1. Palmer, A. (2018), Leonardo da Vinci: A Reference Guide to His Life and Works, Lanham: Rowman & Littlefield. ISBN 978-1-5381-1977-8.
  2. Cotte P., (2014), Lumière sur La dame à l'hermine de Léonard de Vinci - Découvertes inédites, Vinci Editions, (ISBN 978-2-9548258-0-9)
  3. Tracy Godse. Ermine or Ferret? Архив на оригинала от 2016-03-14 в Wayback Machine. FerretsMagazine.com
  4. Beck, J.(1993), The Dream of Leonardo da Vinci, Artibus et Historiae. 14 (27): 185–198. (JSTOR 1483451).