Фердинандо I (Неапол)
Фердинанд I, наричан Феранте, (на италиански: Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante; * 2 юни 1424, Валенсия; † 25 януари 1494, Неапол). 34 години от 1458 г. до смъртта си е крал на Неапол.
| Фердинандо I | |
|---|---|
| крал на Неапол | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Неапол, Италия |
| Награди | Орден на жартиерата |
| Управление | |
| Период | 1458 – 1494 |
| Предшественик | Алфонсо V Арагонски |
| Наследник | Алфонсо II (Неапол) |
 | |
| Семейство | |
| Род | Династия Трастамара |
| Баща | Алфонсо V Арагонски |
| Деца | Алфонсо II (Неапол) Елеонора Арагонска(1450-1493) Федерико I Беатрис Неаполитанска Федерико I |
| Фердинандо I в Общомедия | |
Произход и ранни годиниРедактиране
Феранте I е извънбрачен син на Алфонсо V Арагонски, който е осиновен от кралица Джована II Анжуйска и през 1421 г. взима трона на Неапол. Алфонсо нарежда през 1438 г. да доведат сина му в Неапол и успява през 1440 г. да постигне признаването на Фердинанд като брачно роден чрез папа Евгений IV. Фердинанд е обявен през 1443 г. за принц на Калабрия и престолонаследник на Неапол, което е признато от папата.
През 1445 г. Феранте се жени за Изабела дьо Киарамонте, дъщеря на граф Тристан от Капертино.
УправлениеРедактиране
След смъртта на баща си през 1458 г., Феранте окупира Неапол. Впоследствие недоволните извикват на помощ прогонения от Неапол през 1442 година крал Рене I Добрия. Рене предава своите права над Неапол на своя син Жан II, който и пристига в Южна Италия. Жан II не довежда със себе си силна наемна войска, както постъпвали по-рано неговите предшественици, но мобилизира такава на място, ползвайки се от поддръжката на най-могъщите неаполитански барони. През лятото на 1460 година Жан II нанася на Фердинандо сериозно поражение при Сарно.
С помощта на миланеца Франческо I Сфорца, Феранте успява да изгони представителите на Дом Анжу. За благодарност Феранте дава на сина на Франческо – Сфорца Мария Сфорца (18 август 1451 до 29 юли 1479) неаполитанското Херцогство Бари.
За седем години (1494 – 1501) след смъртта на Фердинандо I, неговите приемници са победени от враговете, а Неапол губи своята независимост. Той сам не става свидетел на тази катастрофа.
РенесансРедактиране
Подобно на баща си, Фердинандо издържа блестящ ренесансов двор, привлича в Неапол много деятели на науката и културата.
Бракове и децаРедактиране
1-ви брак: със съпругата си Изабела дьо Киарамонте (* януари 1424, † 30 март 1465) Фердинанд има шест деца:
- Алфонсо II Неаполитански (4 ноември 1448, Неапол – 19 ноември 1495, Месина), крал на Неапол (1494 – 1495)
- Елеонора Арагонска (1450 – 1493), първа херцогиня на Ферара, омъжена на 3 юли 1473 г. за Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара
- Федерико I Неаполитански (9 април 1452 – 9 ноември 1504, Плеси ле Тур, Франция), крал на Неапол (1496 – 1501)
- Джовани Арагонски (1456 – 1485), архиепископ на Таранто и по-късно кардинал
- Беатриче Арагонска (1457 – 1508); ∞ 1. за Матяш Корвин, крал на Унгария, гегенкрал на Бохемия, 2. за Владислав II, крал на Бохемия и Унгария.
- Франческо Неаполитански (16 декември 1461 – 26 октомври 1486), херцог на Сант Анджело и маркиз на Бишелие
2-ри брак: През 1477 г. овдовелият Фердинанд се жени за братовчедката си Хуана Арагонска (* 1454, † 19 януари 1517), дъщеря на Хуан II, крал на Арагон. С нея той има две деца:
- Хуана ди Неапол (1478 – 1518), ∞ за нейния племенник Фернандо II ди Неапол
- Карло ди Неапол (1480 – 1486)
С метресата си Диана Гуардато той има три деца:
- Фердинанд д’Арагона, херцог на Каяцо
- Мария д’Арагона, ∞ Антонио Тодесчини Пиколомини д’Арагона, племенник на Пий II и брат на Пий III
- Джована д’Арагона, ∞ Леонардо делла Ровере, племенник на Сикст IV и брат на Юлий II
С метресата си Еулалия Равиняно той има една дъщеря:
- Мария д’Арагона, ∞ Гиан Гиордано Орсини
С метресата си Джована Каракиола той има четири деца:
- Фердинанд д’Арагона († 1549), херцог на Монталто
- Ариго д’Арагона
- Чезаре д’Арагона
- Леонор д’Арагона
Освен това Фердинанд има от Джована Каракиола или Еулалия Равиняно още една дъщеря:
- Лукреция д’Арагона, ∞ Онората III Гаетани д’Арагона
ИзточнициРедактиране
- Tristano Carraciolo: De varietate fortunae. in: Opuscula historica, Neapoli 1769 p. 82 – 120 books.google
- Ludwig Anton Muratori: Geschichte von Italien. Aus dem Italiänischen übersetzt. Neunter und letzter Theil. 1378 – 1500. Breitkopf Leipzig 1750, S. 382 – 432 books.google; Register S. 532 books.google.
- Camillo Portio: La congiura de'Baroni del regno di Napoli, contra il re Ferdinando. Roma, Napoli 1724 books.google, Napoli 1859 books.google
- Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 168 – 170, Nr. 72.
Външни препраткиРедактиране
- Marek, Miroslav. His descent from Ferdinand IV of Castile. // Genealogy.EU.