Дамска чанта е вид чанта, моден атрибут, носена обикновено от жени, която съдържа ключове, портмоне, четка за коса, грим и някои други малки предмети.

Дамски чанти от крокодилска кожа

Размерите на дамските чанти варират от 10 на 10 сантиметра до около 50 на 50 сантиметра. Могат да имат една, две дръжки, които от своя страна може да са къси или дълги или да нямат никакви дръжки. Цената им варира от 10 долара до хиляди долари за чанти, изработени от видни дизайнери.

Материалите от които се изработват са основно текстил и изкуствена или естествена кожа.

Торбите, кесиите и чантите са се използвали откакто хората са имали нужда от нещо, което да носи важните им предмети. На древни египетски йероглифи има изобразени мъже, носещи кесии на кръста. В Библията се споменава, че Юда Искариотски е носил кесия. Селяните в първите общества са използвали малки чанти за пренос на семената.

Поява на дамската чанта

редактиране

Развитието на изкуството и индустрията през Викторианската Епоха, създава голям избор от материи и стилове, които жените да комбинират с цялостния си тоалет.[1] Въпреки че джобовете се завръщат през 40-те години на 19 век, жените са продължавали да носят чантите си и да отделят време, за да ги украсяват. Това се е правило с цел да впечатлят бъдещите си съпрузи, като често са отбелязвали датата и инициалите си на чантата.

С появяването на жп транспорта, при дамските чанти се случва революция. През 1843 във Великобритания е имало почти 2000 мили железопътни линии. При увеличаващия се брой жени пътуващи с влак се е появила нуждата от средства за ръчно носене на багаж. Занаятчиите са насочили усилията си от конния към железопътния транспорт и съвсем скоро се появява терминът „дамска чанта“, който описва новосъздадените ръчни чанти за багаж. Много от водещите производители на дамски чанти днес, започват точно като производители на сакове и чанти за багаж. Компанията Хермес е открита през 1837 г. от Тиери Хермес, производител на седла и хамути, докато Луи Вюитон е правил сакове за богатите Парижани.[2]

Еволюция на дамската чанта

редактиране

През 30-те години на 20 век в модата навлизат познатите ни клъчове, сачел и раменни чанти. Те са черпили вдъхновение от стилът Ар деко, който е наблягал на абстракцията и новите производствени материали, като пластмаса и ципове.

Втората световна война води до възхода на раменните дамски чанти. През 30-те години на 20 век модата добива по-военен вид. Чантите стават по-големи, квадратни и практични. Недостигът на ципове, кожа и огледала, принуждава дизайнерите да използват дърво и пластмаса за основа в комбинация с нови синтетични материали, като изкуствената коприна. Във Великобритания,[3] жените са носили дамските си чанти, както да допълват тоалета си, така и да носят противогази в тях. Във Франция и САЩ с навлизането на жените в производството, най-добрият избор е бил раменната дамска чанта. След войната този тип чанти са се използвали главно за пътуване.

Разцвета на икономиката след войната изстрелва дамските чанти към икономичен статус. Украсяването на тоалета с дамска чанта става нещо нормално, независимо от социалния статус на притежателката. Популярност добиват дизайнерските къщи, като Шанел, Луи Вюитон и Хермес. Малките чанти се превръщат в символ на женствеността – в пълен противовес с напълно функционалните раменни чанти от предния век.

Чанти от естествена кожа

редактиране

Чантите от естествена кожа в най-основната си форма е обработена кожа от различни видове животни. При обработването кожата се почиства добре, за да се премахнат космите и неравностите, след което се използва химически процес за разтягане и загряване на кожата. Крайният продукт може да бъде или мека кожа (използвана най-вече за мода), твърда (използва се най-често при чантите за пътуване), или велур. Кожените чанти са доста здрави и издръжливи.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Foster, Vanda. 1982. Bags and Purses. London, UK: B.T. Batsford, LTD.
  2. Steele, Valerie and Laird Borrelli. 1999. New York, NY: Rizzoli International Publications, Inc.
  3. Wilcox, Clair. 1999. Bags. London, UK: V&A Publications.

Външни препратки

редактиране