Ар деко

Ар деко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба „Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes“ през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.[1]

Крайслер Билдинг, Ню Йорк, 1930 г., пример за ар деко в архитектурата

Появява се за пръв път във Франция през 1920-те, а през следващите две десетилетия става много популярно и в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 1930-те, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.[2]

ХарактеристикаРедактиране

Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът ар деко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.[3]

Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни ар деко постепенно еволюира към функционализма.[4]

Терминът ар деко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема: „Ар деко от 20-те и 30-те години (Art Deco of the 20s and 30s)“.[5]

ТворбиРедактиране

Декоративни предмети и колиРедактиране

  • Packard, модел 1941, Super 180, седан

  • Радиоприемник Philips, 1931, модел 930A

  • Камера „Beau Brownie“, Уолтър Тийг, 1930, проектирана за Kodak

АрхитектураРедактиране

  • Някогашният хотел „Teatro Eden“, днес „Aparthotel Vip Eden“ в Лисабон, Португалия, архитекти Казиано Бранко и Карло Флоренсио Диас, 1931

  • Фасадите на хотели „Delano“, 1947 (Робърт Суортбърг) и „National“, 1940 (Рой Франс), Колинс Авеню, Маями Бийч

  • Niagara Mohawk Power Building, Сиракюз, щат Ню Йорк. Архитект Мелвин Кинг. Завършена през 1932 г.

  • Шпилът на Крайслер Билдинг в Ню Йорк сити; худ. Уилям ван Алън, построен през 1928 – 30 г

  • Музеен център „Cincinnati Union Terminal“ в Синсинати, Охайо; Пол Филип Крет, Алфред Фелхаймер, Стюарт Уогнър, Роланд Уонк, 1933 г.

Скулптура и релефиРедактиране

Творби от стъкло[7]Редактиране

Творби от металРедактиране

Графично изкуствоРедактиране

Ар деко в архитектурата по светаРедактиране

AфрикаРедактиране

Повечето сгради Ар деко са построени по времето на европейската колонизация на континента, често дизайнери са италиански и френски архитекти.

АзияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Généalogie de l’art contemporain, CRDP LILE, 1999.
  2. ↑ Chronologie du design, Tout l’art Encyclopédie, Flammarion.
  3. ↑ Edward Lucie-Smith, Histoire du mobilier, l’univers de l’art, 1990.
  4. ↑ Raymond Guidot, Histoire du design, Hazan, 2000.
  5. ↑ Bernard Blistène, Une histoire de l'art du XXe siecle, BeauxArts magazine, 2002.
  6. ↑ Patricia Bayer, Intérieurs Art Déco, Thames & Hudson, 2000.
  7. ↑ Catalogue de l’exposition Design, Miroir du siècle, 1993.
  8. ↑ Félix Marcilhac, Jean Dunand, Thames & Hudson, Les éditions de l'amateur, 1991.
  9. ↑ Denison, Edward. Bradt Travel Guide: Eritrea. Bradt, 2007. ISBN 978-1-84162-171-5. с. 112.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ар_деко&oldid=10783031“.