Отваря главното меню
Крайслер Билдинг, Ню Йорк, 1930 г., пример за ар деко в архитектурата

Ар деко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба „Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes“ през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.[1]

Появява се за пръв път във Франция през 1920-те, а през следващите две десетилетия става много популярно и в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 1930-те, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.[2]

ХарактеристикаРедактиране

Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът ар деко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.[3]

Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни ар деко постепенно еволюира към функционализма.[4]

Терминът ар деко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема: „Ар деко от 20-те и 30-те години (Art Deco of the 20s and 30s)“.[5]

ТворбиРедактиране

Декоративни предмети и колиРедактиране

АрхитектураРедактиране

Скулптура и релефиРедактиране

Творби от стъкло [7]Редактиране

Творби от металРедактиране

Графично изкуствоРедактиране

Ар деко в архитектурата по светаРедактиране

AфрикаРедактиране

Повечето сгради Ар деко са построени по времето на европейската колонизация на континента, често дизайнери са италиански и френски архитекти.

АзияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Généalogie de l’art contemporain, CRDP LILE, 1999.
  2. Chronologie du design, Tout l’art Encyclopédie, Flammarion.
  3. Edward Lucie-Smith, Histoire du mobilier, l’univers de l’art, 1990.
  4. Raymond Guidot, Histoire du design, Hazan, 2000.
  5. Bernard Blistène, Une histoire de l'art du XXe siecle, BeauxArts magazine, 2002.
  6. Patricia Bayer, Intérieurs Art Déco, Thames & Hudson, 2000.
  7. Catalogue de l’exposition Design, Miroir du siècle, 1993.
  8. Félix Marcilhac, Jean Dunand, Thames & Hudson, Les éditions de l'amateur, 1991.
  9. Denison, Edward. Bradt Travel Guide: Eritrea. Bradt, 2007. ISBN 978-1-84162-171-5. с. 112.