Двойни предлози в книжовния български език

Двойни предлози в българския книжовен език са формите „във“ и „със“ на предлозите „в“ и „с“, които са единствените два предлога, състоящи се от една съгласна. Според правилата, установени в Нов правописен речник на българския език,[1] предлозите „в“ и „с“ се удвояват в следните три случая:

  1. Предлозите се удвояват пред думи, които започват със съгласните „в“ / „ф“ и съответно „с“ / „з“. Това се отнася и за случаите, когато предлозите „в“ и „с“ са следвани от цифра или чужда дума, чийто изговор започва съответно със звук /в/ или /с/.
    Примери:
    във Варна, във фурната, със сабя, със завист
    във II век, със 7 години по-млад, програмиране със C++
  2. Предлозите се удвояват, когато върху тях пада логическото ударение.
    Примери:
    със или без теб – тръгвам!, във и извън страната
  3. Дори когато горните условия не са налице, се допуска удвояване на предлозите в мерената реч, когато това е необходимо за спазване на ритъма на стиха.
    Пример:
    Може би искате да я сразите
    моята вяра във дните честити...
    (Никола Вапцаров)

Историческа справка

редактиране

В „Правописна бележка“ на Стоян Стоянов от 1964 година, той посочва правилото: „във“ се употребява при писане, когато следващата след предлога дума започва с „в“ или „ф“, а „със“ – когато следващата дума започва със „с“ или „з“.[2]

В учебника „Български език“, предназначен за педагогическите училища за начални учители, под редакцията на проф. Любомир Андрейчин от 1955 година се среща указание за правоговора: „Удължените предлози „във“ и „със“ могат да се изговарят и пишат пред думи, които започват с подобни съгласни, за да се избегне трудният и неясен изговор“.[3]

Руският специалист по българския език Юрий Маслов определя „във“ и „със“ като „дублетни форми“, които са „широко разпространени в живия разговорен език и често се използват в поезията за създаване на необходимия ритъм“. Той пише, че „се смятат за задължителни в писмената прозаическа реч в определени фонетични положения: „във“ – пред думи, започващи с „в“ и „ф“; „със“ – пред думи, започващи със съскави съгласни[4]

В „Граматика на съвременния български книжовен език“ от 1983 година с автор Петя Асенова предлозите „в“ и „с“ са представени по същия начин, а „във“ и „със“ се определят като фонетични варианти. Пълни форми се изписват и когато логическото ударение пада върху предлозите.

В своя труд „Предлозите в (във) и с (със) в устната реч“ Стефка Петрова и Мариян Петров опитват да открият някаква закономерност в устната реч за удвояване на двата предлога, и търсят отговор на въпросите: пред „в“ и „ф“ и пред „с“ и „з“ предлозите „в“ и „с“ винаги ли се удвояват при изговор; при четене предлозите произнасят ли се така, както са написани – единично или удвоено; при свободен разговор, ако не се гледа написан текст, по-често ли настъпва удвояване; кои по-често удвояват – младите хора или по-възрастните; зависи ли удвояването от началото на следващата дума. Заключението е, че и при изговаряне на тези предлози винаги се произнасят пълните им форми.[5]

Източници

редактиране
  1. Нов правописен речник на българския език, БАН, Издателство Хейзъл, 2002 г., стр. 27
  2. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. ІІ. Гл. ред. проф. Ст. Стоянов. София: БАН, 1983.
  3. Андрейчин, Л., Костов, Н., Мирчев, К., Николов, Е., Стойков. Ст. Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители. Под ред. на проф. Л. Андрейчин. София: Народна просвета, 1955.
  4. Маслов, Ю. Граматика на българския език. София, Наука и изкуство, 1982., стр. 320
  5. „Предлозите в (във) и с (със) в устната реч“, Стефка Петрова, Мариян Петров, Год. ИЧС, 2004, т. 12, с. 98 – 106.