Емблема за пояснителна страница Тази статия е за мерната единица. За учения вижте Петер Дебай.

Дебай (D) е CGS мерна единица[1] за електричен диполен момент. Наречена е в чест на физика Петер Дебай и се определя като 1 × 10−18 статкулон-сантиметра. В исторически план, единицата е дефинирана като диполния момент, създаден от два заряда с противоположни знаци, но с еднаква големина от 10−10 статкулона, на разстояние от 1 Å един от друг. Това дава удобна мерна единица за молекулен диполен момент.

1 D = 10−18 statC·cm
= 10−10 esu·Å
= 1299,792,458×10−21 C·m
≈ 3.33564×10−30 C·m
≈ 1.10048498×1023 qPlP
≈ 0.393430307 ea0[2]
≈ 0.20819434 eÅ
≈ 0.020819434 e·nm
≈ 3.1623×10−25 (J·m3)(1/2)

Обичайните диполни моменти за прости двуатомни молекули са от порядъка на 0 – 11 D. Симетричните хомоатомни образци (например Cl2) имат нулев диполен момент, а силно йонните молекулни образци имат много голям диполен момент (например калиев бромид в газова фаза – 10,5 D[3]).

Единицата дебай все още се използва в атомната физика и химията, тъй като единиците на SI могат да са неудобно големи. Най-малката единица от SI за електричен диполен момент е йоктокулон-метър, което се равнява грубо на 300 000 D.

ИзточнициРедактиране

  1. CGS units R. Rowlett (University of North Carolina at Chapel Hill).
  2. Atomic unit of electric dipole moment, NIST.
  3. Physical chemistry 2d Edition (1966) G. M. Barrow. McGraw-Hill.