Отваря главното меню

Деволската епархия (на гръцки: Ιερά Επισκοπή Δεάβολης, Διάβολης) е историческа и титулярна епархия на Българската патриаршия.

Деволска епархия
Местно име Ιερά Επισκοπή Δεάβολης
Църква Българска патриаршия
Център Девол
Дата на основаване 893 г.
Предстоятел вакантна
Сан епископ

ИсторияРедактиране

Деволската епархия е основана от Климент Охридски на територията на днешна Южна Албания, в басейна на река Девол,[1] в 893 година.[2] Център на епархията е град Девол.[1] Действащ в първата половина на X век в Деволската епископия е Марко Деволски, ученик на Климент Охридски. В най-старото житие на Наум Охридски, Марко е споменат като поставен от цар Симеон I за „четвьртiй епископь вь словенскïй езыкъ бы῟ Дѣволы“.[1][3] В Девол е построена от княз Борис I една от седемте съборни църкви в България, която е спомената от Теофилакт Охридски.[1]

С падането на България под византийска власт в 1018 година, с указите на император Василий II от 1019 година, Българската патриаршия е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид. Василий II закрива Деволската епархия, за да обезличи Девол като българско средище, и я присъединява към Костурската. Това е известно от две негови грамоти, дадени на охридския архиепископ Йоан. Деволската епархия е възстановена и се споменава във втората половина на XI век. В 1078 година деволската катедра се оглавява от епископ Теодосий, а в 1118 година деволският епископ Михаил прави важна добавка към хрониката на Йоан Скилица.[1]

В ХІІ век висшата йерархия на Охридската архиепископия е елинизирана в голяма степен и по това време на всички градове в Македония са дадени старогръцки имена.[1] Тогава и Деволската епископия е преименувана по тази причина в Селасфорска, което според сведения, представени от Иван Снегаров, е направено за литературен евфонизъм.[4]

В XIV век епархията, като част от Охридската архиепископия, е нейна прототронна (първопрестолна) епархия, тъй като в хрисовул на Стефан Душан за Есфигмен, прототрон е наречен в 1361 година Григорий Деволски. След края на сръбското владичество в 1380 година, титлата е върната на Костурската епархия, тъй като в 1383 – 1384 епископ Гавриил Костурски е наречен прототрон.[5]

Дволски е титулярна епископия на Българската патриаршия от 1998 година.

Деволски е част от титлата на корчанския митрополит на Албанската православна църква.

Епископи на Българската патриаршия
Име Управление Забележка
Марко в Х век
Епископи на Охридската архиепископия
Име Име Управление Забележка
Теодосий Θεοδόσιος в 1078 г.
Михаил Μιχαὴλ начало на XII век
Григорий Γρηγόριος споменат в 1361 г. и 1365 г. прототрон на Охридската архиепископия
Титулярни епископи на Българската патриаршия
Име Управление Забележка
Теодосий 5 октомври 1998 – 3 януари 2017 †

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // Двери. Посетен на 11 февруари 2018.
  2. Гюзелев, Б. Албанците в Източните Балкани. София, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2004. с. 15.
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995 [1924]. с. 167.
  4. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995 [1924]. с. 339.
  5. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 34. Посетен на 11 февруари 2018.