Първото Наумово житие е старобългарско агиографско произведение - най-старото житие на българския средновековен учен, книжовник и светец Наум Охридски. Написано е в първата половина на X век от неизвестен автор, непосредствен ученик на Климент Охридски. Запазено е в единствен препис от XV век.[1][2][3][4]

Първо Наумово житие
Житието, снимано от Пьотър Лавров и публикувано в „Жития св. Наума Охридского и служба ему“, в: „Известия отделения русского языка и словесности Академии наук“, XII., 4., 1907, S. 1-51.
Житието, снимано от Пьотър Лавров и публикувано в „Жития св. Наума Охридского и служба ему“, в: „Известия отделения русского языка и словесности Академии наук“, XII., 4., 1907, S. 1-51.
Авторученик на Климент Охридски
Създаденпърва половина на X век
Девол, Българско царство
Видпроза
Първо Наумово житие в Общомедия

Съдържание

редактиране

Житието е написано по поръка на епископ Марко Деволски около 940 година, но не по-късно от 969 година. Вероятно е било предназначено за църковна служба. По тип се доближава до приложните жития.[4] Авторът на житието определя себе си и владиката си Марко като ученици на Климент Охридски:[2]

Ето – сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол.[2]

Въпреки че житието е кратко, то е ценен исторически извор, тъй като съдържа хронологическа информация за българската история от края на IX – началото на X век, важни сведения за разгрома на славянската писменост в Панония, за съдбата на онези Методиеви ученици, които са продадени във Венеция, за живота на Климент Охридски и Наум и за Марко Деволски, както и изключително важната информация, че анонимният автор на житието съставя и житие на Климент Охридски преди това. Първата част от житието, която е изгубена, се смята, че е съдържала кратки сведения за жизнения път и делата на Климент Охридски, тъй като запазеният текст започва с „И ето, братя, да не остане без помен братът на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум“.[1][2]

От житието е запазен един ръкопис от XV век. Преписът е открит в 1906 година от професор Йордан Иванов в Зографския манастир, където продължава да се съхранява. Преписът е на лист 308, в Пролог № 47 и е създаден в Пископие в Дебърско, от поп Иван Милошев и брат му Никола.[3] Житието е обнародвано в 1908 година от Иванов в труда му „Български старини из Македония“.[5] По-късно ръкописът е пресниман и издаден от Пьотър Лавров, а в 1911 година житието е преведено и издадено на латински от Франтишек Снопек.[6]

Ръкописът е написан с полуустав с безюсов правопис.[1]

Библиография

редактиране
  • Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994, № 47, стр. 49.
  • Стара българска литература. Том 4, стр. 80-81, 525-527. (Превод на Климентина Иванова)

Вижте също

редактиране
  1. а б в Илиев, Илия Г. Възникване на Деволското книжовно и литературно средище // Списание „Епохи“ Том XXIII (Книжка 1). ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2015. с. 112.
  2. а б в г Житие на Св. Наум Охридски, Чудотворец // martin.mitov.org. Посетен на 17 февруари 2018.
  3. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 305.
  4. а б Иванова, Климентина. IV. Житийна литература, в: Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. София, Агата-А, 1995. Архив на оригинала от 2017-06-30 в Wayback Machine.
  5. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 54.
  6. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 306.