Марко е висш православен духовник, деволски епископ на Българската патриаршия през X век.

Марко
православен духовник
Религияправославие

Според най-старото житие на Наум Охридски, написано по поръка на епископ Марко Деволски, той е описан като един от учениците на Климент Охридски, поставен от българския цар Симеон I за четвърти епископ на словенския език („четвьртiй епископь вь словенскïй езыкъ бы῟ Дѣволы“) с резиденция в град Девол.[1][2][3] Според Иван Снегаров останалите трима епископи вероятно са Методий, Климент и Константин.[3]

Бележки редактиране

  1. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, 1908. с. 54.
  2. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // Двери. Посетен на 11 февруари 2018.
  3. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995 [1924]. с. 167.