Дейловце
Дейловце или Дейловци (понякога Деловце/Деловци, на македонска литературна норма: Дејловце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
| Дейловце Дејловце | |
| — село — | |
  Дейловце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 870 m |
| Население | 44 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Дейловце в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Средорек в най-западните склонове на планината Герман.
История редактиране
Селото е споменато като селище, сиреч напуснато село, под името Дейково в Първа Архилевицка грамота от 1354/5 г. като дарение от севастократор Деян в полза на църквата в Архилевица. През 1378-9 г. наследниците на Деян - Йоан и Константин Драгаш - даряват църквата Архилевица с всичките ѝ имоти на манастира Хилендар в Света гора.[1]
В края на ΧΙΧ век Дейловце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дѣйловци е населявано от 455 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Делиновце има 4 сръбски патриаршистки къщи.[3] По-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дейловци има 480 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 62 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дейловце е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
По време на Първата световна война Дейловци е част от Рамновска община и има 426 жители.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 44 жители, всички македонци.[9]
Бележки редактиране
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1996, с. 57
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007