Уикипедия

Гео Милев

български поет, преводач, художник, художествен историк и издател
Вижте пояснителната страница за други личности с името Гео Милев.

Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева.

Гео Милев
български поет, преводач, художник, художествен историк и издател
Роден
Георги Милев Касабов
Починал
15 май 1925 г. (30 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Работил впоет, публицист
Литература
Период1913 – 1925 година
Жанровестихотворение, поема, есе
Направлениесимволизъм, експресионизъм
Известни творби„Септември“ (1924)
ПовлиянЕмил Верхарен, Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Фридрих Ницше
Предприемаческа дейност
Областкнигоиздаване
Семейство
БащаМильо Касабов
Братя/сестриПенка Касабова
СъпругаМила Керанова
ДецаЛеда (1920 – 2013),
Бистра (1921 – 2006)
Гео Милев в Общомедия
Писмо на Гео Милев до Иван Хаджихристов, 17 ноември 1921

БиографияРедактиране

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (днес Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов.[1] По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.[2]

ОбразованиеРедактиране

Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.

Следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

Творчество, 1915 – 1916 годинаРедактиране

Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915 – 1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, с която изнасят няколко представления.

Участие в Първата световна войнаРедактиране

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

Берлин, 1918 – 1919 годинаРедактиране

 
Гео Милев. Автопортрет (детайл)

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционния кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.

София, 1919 – 1924 годинаРедактиране

 
Първо издание на поемата „Септември“ от Гео Милев, НИМ

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“.

Преследването му като комунистически поетРедактиране

Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.

Според разпространената версия останките на Милев са открити през 50-те години на XX век в масов гроб край София (Илиенци) и са разпознати по изкуственото око, поставено по време на операциите в Германия. Белезите от насилие по останките и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. сочат, че Гео Милев е удушен с тел.

Според това, което д-р Стефан Нейков – главен съдебно-медицински експерт в Клиниката по съдебна медицина и един от двамата експерти, подписали се за находките в Илиенския форт, споделя пред Никола Даскалов, на тях им били донесли череп с изкуствено око, за който им казали, че бил черепът на Гео Милев, но те го отхвърлили, понеже липсвала металната пломба от нараняването на черепа на Гео Милев. На въпроса въз основа на какви данни са решили, че това са скелети от 1925 г., отговорът му е: „така ни казаха“.[3]

ПоезияРедактиране

Гео Милев е най-известен с поемата си Септемри, която описва неуспешното и потушено тогава Септемврийско въстание, и която дава израз на чувствата на участниците в него, и което има високи литературни качества, с модернистичния поетичен стил.[4] Комбинира литературно описание на въстанието и участниците в него, както и собствените емоции и чувства на поета, упованията в бъдното (Ханаан) и във възвръщането на тази социална справедливост, която търсят участниците във въстанието.[5] Поемата има преводи на 18 езика. Редакторът на английското издание с поезия на Милев Дейвид Бейкли споделя: "„Септември“ е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев – един от най-забележителните поети свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война“.[6]

Къща музейРедактиране

Къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей. През февруари 2013 г. родната къща на поета в Раднево е откупена от община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей.

В София един от южните квартали носи името на Гео Милев.

Част от архивите му се съхраняват във фонд №26 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[7]

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • Жестокият пръстен (1920)[8]
  • Панихида за поета П.К. Яворов (1922, второ издание 1924)
  • Иконите спят: 5 вариации на народни песни (1922)
  • Септември: поема (1924)

ПрозаРедактиране

  • Експресионистично календарче за 1921 (1921)

За децаРедактиране

  • При животните (1913)
  • На полето и на двора (1914)
  • Зората на живота (1925)

КритикаРедактиране

  • Театрално изкуство (1919)

ДругиРедактиране

  • Ръководство за изучаване на немски език без учител (1916)

Литература за негоРедактиране

  • Българската литературна критика за Гео Милев. София, Наука и изкуство, 1985
  • Маринска, Ружа. Гео Милев и изкуството. София, Захарий Стоянов, 2015. ISBN – 978-954-09-0910-3

ТеатърРедактиране

  • През 2015 година в Народен театър „Иван Вазов“ е поставена постановката „Гео“ по романа на Карастоянов, под режисурата на Иван Добчев.

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2004-01-09 в Wayback Machine., използван с разрешение.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Весевски, Камен. Изследвания, публицистика, спомени, том 3 от Избрани съчинения в три тома, Съюз на българските писатели, 2003, стр. 22
  2. ↑ Гео Милев – историята на поета, чието творчество сложи край на живота му. // „Българска история“. Посетен на 2 ноември 2022 г.
  3. ↑ Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Пловдив, Жанет 45, 2022. ISBN 978-619-186-794-3. с. 324.
  4. ↑ Анализ на поемата „Септември“ от Гео Милев
  5. ↑ Време е за четене на Гео Милев и на поемата му „Септември“
  6. ↑ Гео Милев – през „Септември“ към Голгота
  7. ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
  8. ↑ Гео Милев в библиотечния каталог COBISS+

Външни препраткиРедактиране

Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
Гео Милев
 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Гео Милев.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гео_Милев&oldid=11790237“.