Дело (1901 – 1902)

(пренасочване от Дело (1901 - 1902))
Вижте пояснителната страница за други значения на Дело.

„Дело“ (изписване до 1945 година: „Дѣло“) е български вестник, легален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, излизал през 1901 - 1902 година с главен редактор Пейо Яворов. От брой № 7 отговорен редактор е Александър Георгиев, а от брой № 13 главен редактор е и Никола Харлаков. Във вестника пише и Антон Страшимиров.[1]

„Дело“
„Дѣло“
Година I, брой № 2, 7 януари 1902 г.
Информация
Видседмичник
Начало31 декември 1901 година
Край28 юли 1902 година
Цена10 стотинки, тримесечен абонамент 1,25 лева
ИздателВМОРО
Главен редакторПейо Яворов
Езикбългарски
Дело в Общомедия
Годишнина Броеве Дати
I 1 – 29 31 декември 1902 – 28 юли 1902[1]
 
Пейо Яворов, Михаил Герджиков и Георги Стаматов като сътрудници на „Дело“, 1901 - 1902 г. Фото Александър Владиков

Вестникът излиза всеки понеделник. Подзаглавието му е „Независим македоно-одрински лист“, а след № 13 се променя на „Бранител на македоно-одринските революционни интереси“. Печата се в печатницата на Иван К. Цуцев, а от брой 8 и в тази на Иван К. Божинов.[1]

„Дело“ изразява възгледите на легалните македоно-одрински дейци в България, които след разцепването на Върховния комитет са на страната на Христо Станишев и се обявяват за водеща роля на ВМОРО в революционното движение.[1] Вестникът е основан по идея на Тодор Кърбларов,[2] като е специално създаден за спора между появилите се два върховни комитета. Христо Силянов пише:

Въ началото на 1902 година вѫтрешнитѣ имаха вече и свой печатенъ органъ, създаденъ специално за нуждитѣ на спора — в. „Дѣло”, който, по думитѣ на редактора му П. К. Яворовъ, „даде на читателитѣ си 30 статии върху нарушената отъ Комитета директива[3] — и нито три, поне за разнообразие, противъ Турция...”[4]

Вестникът защитава идеята за автономия на Македония и по-късното ѝ обособяване като отделна държава и отхвърля опасенията, че този политически сепаратизъм може да доведе до разкъсване на единството на българската нация.[5] От вестника излизат 29 броя.[1]

  1. а б в г д Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 232.
  2. Спомени на Гьорчо Петровъ. Материяли за историята на македонското освободително движение. София, печатница П. Глушковъ, Издава „Македонскиятъ наученъ институтъ“, Книга VІІІ, 1927. с. 138-139.
  3. Вижте Девети македоно-одрински конгрес.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 156.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.