Дело (1901 – 1902)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дело.
„Дело“ (изписване до 1945 година: „Дѣло“) е български вестник, легален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, излизал през 1901 - 1902 година с главен редактор Пейо Яворов. От брой № 7 отговорен редактор е Александър Георгиев, а от брой № 13 главен редактор е и Никола Харлаков. Във вестника пише и Антон Страшимиров.[1]
| „Дело“ „Дѣло“ | |
 Година I, брой № 2, 7 януари 1902 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | 31 декември 1901 година |
| Край | 28 юли 1902 година |
| Цена | 10 стотинки, тримесечен абонамент 1,25 лева |
| Издател | ВМОРО |
| Главен редактор | Пейо Яворов |
| Език | български |
| Дело в Общомедия | |
История
редактиране| Годишнина | Броеве | Дати |
|---|---|---|
| I | 1 – 29 | 31 декември 1902 – 28 юли 1902[1] |
Вестникът излиза всеки понеделник. Подзаглавието му е „Независим македоно-одрински лист“, а след № 13 се променя на „Бранител на македоно-одринските революционни интереси“. Печата се в печатницата на Иван К. Цуцев, а от брой 8 и в тази на Иван К. Божинов.[1]
„Дело“ изразява възгледите на легалните македоно-одрински дейци в България, които след разцепването на Върховния комитет са на страната на Христо Станишев и се обявяват за водеща роля на ВМОРО в революционното движение.[1] Вестникът е основан по идея на Тодор Кърбларов,[2] като е специално създаден за спора между появилите се два върховни комитета. Христо Силянов пише:
| „ | Въ началото на 1902 година вѫтрешнитѣ имаха вече и свой печатенъ органъ, създаденъ специално за нуждитѣ на спора — в. „Дѣло”, който, по думитѣ на редактора му П. К. Яворовъ, „даде на читателитѣ си 30 статии върху нарушената отъ Комитета директива[3] — и нито три, поне за разнообразие, противъ Турция...”[4] | “ |
Вестникът защитава идеята за автономия на Македония и по-късното ѝ обособяване като отделна държава и отхвърля опасенията, че този политически сепаратизъм може да доведе до разкъсване на единството на българската нация.[5] От вестника излизат 29 броя.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 232.
- ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Материяли за историята на македонското освободително движение. София, печатница П. Глушковъ, Издава „Македонскиятъ наученъ институтъ“, Книга VІІІ, 1927. с. 138-139.
- ↑ Вижте Девети македоно-одрински конгрес.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 156.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.