Демирли (дем Кушница)

село в дем Кушница

Демирли (на гръцки: Σιδηροχώρι, Сидирохори, до 1926 година Δεμιρλή, Демирли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Демирли
Σιδηροχώρι
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина115 m
Население189 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено южно от планината Кушница (Пангео) на 115 m надморска височина.[2]

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от турското demirli, „железен“, във връзка с процъфтяващата тук някога железна индустрия. Гръцкото име е преведено: Желязно село.[3]

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Демирли е турско село в Правищка каза на Османската империя.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Демирли:

Димирлии, мюсюлманско село; има 1 джамия и 1 мюсюлманско училище. Жителите са турци юруци и се занимават със земеделие. От града е отдалечено на 3 часа разстояние.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Демирли живеят 360 души, всички турци.[6]

В Гърция редактиране

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 62 семейства с 265 души.[7] Българска статистика от 1941 година показва 317 жители.[4]

Населението произвежда традиционно тютюн, пшеница и се занимава и с краварство.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 249[4] 213[4] 287[4] 310[4] 318[4] 301[4] 337[4] 270[4] 257[4] 221 189

Личности редактиране

Починали в Демирли

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 224. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 110.
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 225. (на македонска литературна норма)
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 202.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30