Демир Янев (политик)

(пренасочване от Демир Янев)
Тази статия е за българския политик Демир Янев. Вижте също: Демир Янев (режисьор).

Демир Янев Демирев е български партизанин и политик, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин от Втора родопска бригада „Васил Коларов“, член на БРП(к) и БКП, министър на народната просвета.

Демир Янев
български политик
Роден
Починал
7 октомври 1992 г. (82 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   

Биография редактиране

Демир Янев е роден на 9 февруари 1910 г. в Борисовград, днес гр. Първомай.

През 1929 г. завършва средно педагогическо училище. Работи като учител в гр. Първомай.

От 1931 г. е член на БРП (к) и поради това е уволняван от работа. През 1934 г. е осъден по ЗЗД на 7,5 г. строг тъмничен затвор и глоба 125 хиляди лв. Интерниран през 1938 и 1941 г.

През 1943 г. преминава в нелегалност. Бил е комунистически партизанин и политкомисар на дружина „Райчо Кирков“ от Втора родопска бригада „Васил Коларов“, а по-късно заместник-политкомисар на бригадата.

В периода 1944 – 1952 г. работи в ОК на БКП в Пловдив.

През 1944 г., будни пловдивчани, между които и общественикът Демир Янев, се обединяват в „Общограждански комитет за културното издигане на Пловдив“, с ясни и амбициозни цели: градът да има свое музикално училище, симфоничен оркестър и най-вече висше учебно заведение. С Указ № 180 от 4 август 1945 г. официално е оповестено създаването на първото пловдивско висше учебно заведение – Медицинска академия, гр. Пловдив.[1]

От 4 февруари 1952 г. – до 1 февруари 1957 г. е министър на народната просвета. [2] Създава системата на единните училища и прекратява хаоса в образователната система след Втората световна война.[3]

Под негово ръководство (в качеството му на министър на народната просвета) на 10 октомври 1952 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ е основана специалността Турска филология. Тя поставя началото на първата у нас дипломираща филологическа специалност, базирана на източен език, а впоследствие прераства в Център за източни езици и култури към СУ, който още съществува.[4] От 2000 г. катедрата по „Тюркология и алтаистика“ е обособена като самостоятелно звено в рамките на Факултета за класически и нови филологии (ФКНФ). [5][6]

Между 1954 и 1962 г. е член на ЦК на БКП.

Участник в основополагащата среща на Националната комисия на Народна република България за ЮНЕСКО, проведена в Париж през 1956 г. [7]

Народен представител в I, II, III и IV народно събрание.

От 1962 до 1966 г. е посланик на НР България в НР Полша.

През 1978 г. е издадена негова книга под името „Свои сред хората“. В нея той разказва за живота си и за делата около 9 септември 1944 г. През 1980 г. получава званието „Герой на социалистическия труд“.[8]

Умира в София на 7 октомври 1992 г.

Семейство редактиране

Женен е за Мария Атанасова от град Първомай. Семейството има двама сина: Янчо Демирев (1939 – 2014) и Атанас Янев (1946 – 2001), дипломати от кариерата.

Източници редактиране

  1. Указ № 180 от 4 август 1945 г., създаване на първото Висше учебно заведение в гр. Пловдив, Медицински университет – Пловдив, История
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събра#ния и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 262, ISBN 954-528-790-X
  3. История на образованието и педагогическата мисъл в България, С., 1962.
  4. СУ Св. „Климент Охридски“, История, Център за източни езици и култури
  5. uni-sofia.bg, архив на оригинала от 7 август 2012, https://web.archive.org/web/20120807034914/http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/struktura/katedri/tyurkologiya_i_altaistika, посетен на 3 юли 2012 
  6. kircaalihaber.com
  7. U.N.E.S.C.O. General Conference, 9th Session, Report by the Director-General on the Activities of the Organization, 1 януари – 30 юни 1956.
  8. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 533.