Дервентски кратер
Дервентският кратер (на гръцки: Κρατήρας του Δερβενίου) е волутен кратер, един от най-изящните от вида си,[1] открит през 1962 г. в гробница в некропола на античния град Лете край Айватово (Лити), недалеч от Солун, Гърция, и изложен в Солунския археологически музей – Инв. B1. С тегло 40 kg, кратерът е направен от сплав от мед и калай в умело подбрани пропорции, които му дават прекрасен златист блясък, без изобщо да се използва злато.
| Дервентски кратер | |
 Общ изглед | |
| Година | около 350 – 320 г. пр. Хр. |
|---|---|
| Вид | кратер |
| Материал | мед и калай |
| Размери | 90,5 cm |
| Местоположение | Солунски археологически музей, Солун |
| Дервентски кратер в Общомедия | |
Откриване редактиране
Кратерът е открит като погребалната урна за тесалийски аристократ, чието име е гравирано върху вазата: Астиунейос, син на Анаксагор от Лариса. При изкопаването му Дервентският кратер съдържа 1968,31 грама изгорени кости, принадлежали на човек на възраст 35 – 50 години и на по-млада жена.
Техника и украса редактиране
Вазата е съставена от два листа от метал, които са изковани и след това съединени, а дръжките и волутите са излети и прикрепени. Горната част на кратера е украсена с мотиви, както декоративно (серии криви линии, палмови листа, акант, гирлянди), така и фигуративно: горната част на шията представя животински фриз. Четири статуетки – две менади, Дионис и спящ сатир, са седнали на раменете на вазата, в поза, напомняща тази на Фавна Барберини. На корема фриз в нисък релеф, 32.6 cm височина е посветен на Ариадна и Дионис, заобиколени от сатири и менади във вакханален тиасос. Също така има и воин, който носи само един сандал, чиято самоличност е спорна – Пентей, Ликург от Тракия или може би Язон.
Датировка редактиране
Точната дата и място на изработка са спорни. Въз основа на диалектните форми от надписа, някои автори смятат, че кратерът е изработен в Тесалия по време на бунта на Алевадите около 350 г. пр. Хр. Други го датират между 330 и 320 г. пр. Хр. и смятат, че е изработен от майстори от царския двор на Филип II Македонски.
Надпис редактиране
Погребалният надпис на кратера гласи:
| „ | ΑΣΤΙΟΥΝΕΙΟΣ ΑΝΑΞΑΓΟΡΑΙΟΙ ΕΣ ΛΑΡΙΣΑΣ | “ |
Надписът е на тесалийски вариант на еолийския диалект: Ἀστιούνειος Ἀναξαγοραίοι ἐς Λαρίσας, Астиунейос, син на Анаксагор от Лариса. На атически гръцки би гласял: Ἀστίων Ἀναξαγόρου ἐκ Λαρίσης.[2]
Вижте също редактиране
Библиография редактиране
- E. Giouri, Ο κρατήρας του Δερβενίου, Athènes, Goebel, 1978.
- Πέτρος Γ. Θεμελης, Γιάννης Π. Τσουράτσογλου, Οι Τάφοι του Δερβενίου, Ταμείο αρχαιολογικών πόρων, Athens, 1997. ISBN 960-214-103-4.
- Bernard Holtzmann and Alain Pasquier, Histoire de l'art antique: l'art grec, Documentation française, coll. „Manuels de l' École du Louvre“, Paris, 1998 2-11-003866-7, p. 216 – 217.
- G. Mihaïlov, „Observations sur le cratère de Dervéni“, REA 93 (1991), p. 39 – 54.
- B. Barr-Sharrar, The Derveni Krater: Masterpiece of Classical Greek Metalwork, Princeton, American School of Classical Studies at Athens, 2008. ISBN 978-0-87661-962-9.
- J.H. Musgrave, „The cremated remains from Tombs II and III at Nea Mihaniona and Tomb Beta at Derveni“, The Annual of the British School at Athens, Vol. 85 (1990), pp. 301 – 325.
- Sideris, A., „Les tombes de Derveni. Quelques remarques sur la toreutique“, Revue Archéologique 2000, pp. 3 – 36.
Бележки редактиране
- ↑ Boardman, John. Greek art and architecture, in J. Boardman, Jasper Griffin, Oswyn Murray, Greece and the Hellenistic World (Oxford History of the Classical World, vol. I) 188, illus. p. 301.
- ↑ Lete Derveni – ca. 350 – 300 BC SEG 24:571