Дервентският кратер (на гръцки: Κρατήρας του Δερβενίου) е волутен кратер, един от най-изящните от вида си,[1] открит през 1962 г. в гробница в некропола на античния град Лете край Айватово (Лити), недалеч от Солун, Гърция, и изложен в Солунския археологически музей – Инв. B1. С тегло 40 kg, кратерът е направен от сплав от мед и калай в умело подбрани пропорции, които му дават прекрасен златист блясък, без изобщо да се използва злато.

Дервентски кратер
Общ изглед
Общ изглед
Годинаоколо 350 – 320 г. пр. Хр.
Видкратер
Материалмед и калай
Размери90,5 cm 
МестоположениеСолунски археологически музейСолун
Дервентски кратер в Общомедия

Откриване редактиране

Кратерът е открит като погребалната урна за тесалийски аристократ, чието име е гравирано върху вазата: Астиунейос, син на Анаксагор от Лариса. При изкопаването му Дервентският кратер съдържа 1968,31 грама изгорени кости, принадлежали на човек на възраст 35 – 50 години и на по-млада жена.

Техника и украса редактиране

Вазата е съставена от два листа от метал, които са изковани и след това съединени, а дръжките и волутите са излети и прикрепени. Горната част на кратера е украсена с мотиви, както декоративно (серии криви линии, палмови листа, акант, гирлянди), така и фигуративно: горната част на шията представя животински фриз. Четири статуетки – две менади, Дионис и спящ сатир, са седнали на раменете на вазата, в поза, напомняща тази на Фавна Барберини. На корема фриз в нисък релеф, 32.6 cm височина е посветен на Ариадна и Дионис, заобиколени от сатири и менади във вакханален тиасос. Също така има и воин, който носи само един сандал, чиято самоличност е спорна – Пентей, Ликург от Тракия или може би Язон.

Датировка редактиране

Точната дата и място на изработка са спорни. Въз основа на диалектните форми от надписа, някои автори смятат, че кратерът е изработен в Тесалия по време на бунта на Алевадите около 350 г. пр. Хр. Други го датират между 330 и 320 г. пр. Хр. и смятат, че е изработен от майстори от царския двор на Филип II Македонски.

Надпис редактиране

Погребалният надпис на кратера гласи:

ΑΣΤΙΟΥΝΕΙΟΣ ΑΝΑΞΑΓΟΡΑΙΟΙ ΕΣ ΛΑΡΙΣΑΣ

Надписът е на тесалийски вариант на еолийския диалект: Ἀστιούνειος Ἀναξαγοραίοι ἐς Λαρίσας, Астиунейос, син на Анаксагор от Лариса. На атически гръцки би гласял: Ἀστίων Ἀναξαγόρου ἐκ Λαρίσης.[2]

Вижте също редактиране

Библиография редактиране

  • E. Giouri, Ο κρατήρας του Δερβενίου, Athènes, Goebel, 1978.
  • Πέτρος Γ. Θεμελης, Γιάννης Π. Τσουράτσογλου, Οι Τάφοι του Δερβενίου, Ταμείο αρχαιολογικών πόρων, Athens, 1997. ISBN 960-214-103-4.
  • Bernard Holtzmann and Alain Pasquier, Histoire de l'art antique: l'art grec, Documentation française, coll. „Manuels de l' École du Louvre“, Paris, 1998 2-11-003866-7, p. 216 – 217.
  • G. Mihaïlov, „Observations sur le cratère de Dervéni“, REA 93 (1991), p. 39 – 54.
  • B. Barr-Sharrar, The Derveni Krater: Masterpiece of Classical Greek Metalwork, Princeton, American School of Classical Studies at Athens, 2008. ISBN 978-0-87661-962-9.
  • J.H. Musgrave, „The cremated remains from Tombs II and III at Nea Mihaniona and Tomb Beta at Derveni“, The Annual of the British School at Athens, Vol. 85 (1990), pp. 301 – 325.
  • Sideris, A., „Les tombes de Derveni. Quelques remarques sur la toreutique“, Revue Archéologique 2000, pp. 3 – 36.

Бележки редактиране

  1. Boardman, John. Greek art and architecture, in J. Boardman, Jasper Griffin, Oswyn Murray, Greece and the Hellenistic World (Oxford History of the Classical World, vol. I) 188, illus. p. 301.
  2. Lete Derveni – ca. 350 – 300 BC SEG 24:571