Дервентският папирус (на гръцки: Πάπυρος του Δερβενίου) е древногръцки папирус, открит в 1962 година. Папирусът представлява философски трактат, алегоричен коментар на орфическа поема, теогония, създаден вероятно в кръга на философа Анаксагор през втората половина на V век пр. Хр., и според някои автори „е най-важният нов извор за гръцката философия и религия, появил се след Ренесанса“. Папирусът датира от около 340 г. пр. Хр., от времето на управлението на Филип II Македонски, и така е най-старият запазен ръкопис в Европа.[1][2] Първото официално издание излиза в 2006 година[3] и е свободно достъпно онлайн.[4]

Дервентски папирус
Πάπυρος του Δερβενίου
фрагменти от папируса
фрагменти от папируса
Създаденоколо 340 пр. Хр.
Оригинален езикстарогръцки
Жанрфилософски трактат
Дервентски папирус в Общомедия

Откриване редактиране

Ръкописът е открит през 1962 година в цистов гроб Α в некропола на древномакедонския град Лете, разположен в прохода Дервент (Дервени), южно от солунското село Айватово (Лити). Пази се в археологическия музей в Солун. Карбонизиралият от кладата на благородник папирус е един от малкото оцелели папируси в Гърция.[1] Изгорялата част е долната половина на ръкописа, както и най-външният слой; така първите четири колони реално липсват, а долният край на останалите 22 е овъглен. Събрани са и 266 фрагмента с различна големина.

Публикуване редактиране

В 1982 година излиза едно предварително издание, а по-късно Янко (Janko) и Бетег предлагат свои издания.[3] През есента на 2005 година с папируса се заема екип от експерти, начело с Пиерис от Института за философски изследвания и Дирк Обинк, директор на Оксиринхус – папирусен проект на Оксфордския университет, с помощта на съвременна мултиспектрална техника, разработена от Роджър Макфърлейн и Джийн Уеър от Университета Бригъм Янг. В следващата година папирусът е публикуван официално от учени от Солун.[5] Публикацията дава пълен текст на папируса със снимки и превод. Документът предоставя още поле за научна работа и дискусии.[6]

Съдържание редактиране

 
Папирусът в Солунския музей

Текстът е коментар на хекзаметрическа поема, приписвана на Орфей, от която са цитирани фрагменти. Поемата започва с думите „Затворете вратите вие, непосветени“, известен призив към пазене на тайна, споменат и от Платон. Според теогонията в поемата Никта (Нощта) ражда Уран (Небето), който става първия цар. След това е наследен от Кронос, а по-късно от Зевс. Зевс, „чул пророчества от баща си“, отива в светилището на Нощта, която му предава „всички пророчества, които той по-късно трябва да осъществи“. След като ги чува, Зевс „поглъща фалоса [на цар Уран], който пръв е еякулирал блясъка на небето“. Коментарът излага разбирането, че всичко в цититрания текст е алегорическо иносказание и предлага обясннения. Похватите и маниерът на неговия автор са характерни за епоха, близка до материалното датиране.

Изследвания редактиране

Запазеният текст е фрагментарен и трудночетим, така че почти всички мнения, изказвани относно авторството, остават спорни. Възможно е материално папирусът да бъде датиран, но това само поставя долна граница за текста, който може да го предхожда във времето.

Янко предполага, че автор е Диагор от Мелос, който, подобно на Анаксагор, е бил обвинен в безбожие. Лебедев, пренамирайки дузина цитати, убедително обосновава тезата, че автор е Продик от Кос.[7] Между предполагаемите автори се включват Евтифрон,[8] Стесимброт Тасоски и други.[3]

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Ancient scroll may yield religious secrets // The Associated Press. Посетен на 1 юни 2006.
  2. THE PAPYRUS OF DERVENI // Гръцко министерство на културата. Архивиран от оригинала на 2006-04-28. Посетен на 1 юни 2006.
  3. а б в Betegh G., 2013, Derveni papyrus, in The Encyclopedia of Ancient History, ed by R. Bagnall, et al., Wiley, 2013
  4. Harvard University, Center for Hellenic Studies, Editio princeps 2006 Архив на оригинала от 2020-06-18 в Wayback Machine.(Olschki, Firenze)
  5. K. Tsantsanoglou, G.M. Parássoglou, T. Kouremenos (editors), 2006. 'The Derveni Papyrus, Florence: Leo. S. Olschki, series Studi e testi per il "Corpus dei papiri filosofici greci e latini, vol. 13. ISBN 88-222-5567-4.
  6. Рецензия на Ричард Янко на Tsantsanoglou, Parássoglou, & Kouremenos 2006; Отговор на Цанцаноглу, Парасоглу и Куременос;* Отговор на Янко.
  7. Lebedev A., « The Authorship of the Derveni Papyrus, a Sophistic Treatise on the Origin of Religion and Language: A Case for Prodicus of Ceos », in Presocratics and Papyrological Tradition. A Philosophical Reappraisal of the Sources. Proceedings of the International Workshop, Trier (22 – 24 Sept. 2016), éd. C. Vassallo, Berlin/Boston, Walter de Gruyter, 2019, p.491 – 604.
  8. Kahn C.H., 1996, Was Euthyphro the author of the Derveni Papyrus?, Studies on the Derveni papyrus, eds. A.Laks and G. Most, Oxford U. Press.