Вижте пояснителната страница за други значения на Язон.

Язон (на гръцки: Ίασων) е герой от древногръцката митология. Син е на Езон, цар на Йолкос. Майка му според Аполодор е Полимеда,[2] според Диодор[3] – Амфинома, а според други[4] – Алкимеда. Язон взима участие в Калидонския лов.[5]

Язон
Характеристики
Описаниегерой в древногръцката митология
РодителиЕзон
Алкимеда[1]
Язон в Общомедия

Чичо му Пелий отстранява баща му от престола и за да погуби Язон, го изпраща в Колхида да търси Златното руно. Язон оглавява похода на аргонавтите с кораба Арго, достига Колхида и с помощта на Медея открива Златното руно.

Ранни години редактиране

Полубратът на бащата на Язон – Пелий, който е син на Тиро и Посейдон, сваля баща му пълноправния цар от власт и го убива. Съпругата на Езон, Алкимеда, праща сина си Язон при кентавъра Хирон да се обучава, страхувайки се, че чичо му може да го убие. Пелий, все още боящ се от отмъщение и от това, че може да бъде свален от престола, се допитва до оракул, който го предупредил да се пази от човек с един сандал. Много години по-късно, по време на игри, организирани от Пелий в чест на баща му морския бог Посейдон, Язон се появява с един сандал, защото бил загубил другия си в една река, докато помагал на възрастна жена да прекоси реката (преобразената Хера). На въпрос за неговия произход, Язон отговаря на Пелий, че е син на сваления от власт цар и идва да си върне законната власт. Пелий обещава да даде властта, но преди това, за да се изкупи тегнещото над рода на Еол (прадядо на Язон) проклятие, трябва да се умилостиви духа на Фрикс и да се върне от Колхида обратно в Йолк Златното руно.[6] Според по-късни версии, самият Язон на въпроса на чичо си, как би постъпил той с човек, за който му е предсказано, че ще донесе смъртта му, Язон отговорил, че би поискал да му донесе от Колхида Златното руно. Тогава Пелий го изпраща да го донесе, предполагайки че няма да успее и ще загине по пътя. По това време според Пиндар, Язон бил на около 20 години.

 
Пелий изпраща Язон

Аргонавтите редактиране

Язон събира голяма група от герои и построява кораба, наречен „Арго“, по името на строителя си. Героите се наричат аргонавти.[7] Част от тях са: Орфей, Херкулес, Зет и Калаид, Кастор и Полидевк, Аталанта, Лаерт, Автолик и др. Според някои автори общо аргонавтите били около 60 души.

Пътят към Колхида редактиране

Остров Лимнос редактиране

Остров Лимнос е разположен на западния бряг на Мала Азия (днешна Гърция). Той бил обитаван от жени, които били убили своите съпрузи. Жените на острова занемарили и изоставили службите в почит на Афродита и наказанието на богинята било те така отвратително да миришат, че мъжете им да не могат да стоят близо до тях.[8] Мъжете си взели наложници от континента и отблъснатите жени, ядосани, убили всеки обитател на острова от мъжки пол. Цар Тоант бил спасен от Хипсипила, своята дъщеря, която го скрила в кош в морето, откъдето той бил по-късно спасен. Жените на остров Лимнос живели дълго без мъже, а Хипсипила била тяхната царица. Когато аргонавтите акостирали на острова, жените ги посрещнали с отворени обятия. Язон станал баща на близнаците Ебней и Неброфон от царицата им, и много от другите аргонавти също имали деца от жените на острова. Така се възстановила мъжката популация на острова (децата били момчета). Херакъл настоявал да напуснат острова. Той нямал своя жена на острова, което е необичайно като се имат предвид многобройните му връзки. След известно време на острова аргонавите подновили похода за Златното руно.

При племето бебрики редактиране

При племето на бебриките живеел сина на Посейдон – Амик, който се славел като ненадминат борец и предизвиквал всички стъпили на земята му да се бият и ги убивал. Предизвикал и Полидевк от аргонавтите, но той го ударил и убил. Бебриките нападнали героите и много от тях убили.

Финей редактиране

Финей бил сляп прорицател, наказан от боговете или защото бил ослепил собствените си деца или наказан от самия Посейдон, че бил показал на децата на Фрикс пътя от Колхида към Елада. Наказанието било всеки път щом масата се отрупвала с храна да идват Харпиите и да похищават храната като разнасят такова зловоние, че да е невъзможно да се яде.

Когато аргонавтите се обърнали към Финей с молба да им покаже пътя по море към Колхида, той обещал да им изпълни молбата, само ако го избавели от Харпиите. Според Аполодор с харпиите се справили синовете на Борей, Зет и Калаид, самите те също крилати. Извадили мечове и подгонили Харпиите във въздуха. След като го отървали от тях, Финей им показал пътя и им дал съвет за Симплегадите.

Симплегадите редактиране

Симплегадите били блъскащи се скали (сегашните Дарданели), между които никой не можел да мине. Съветът на Финей бил преди да тръгнат да пуснат див гълъб и ако той минел, да опитат и те, ако гълъбът загинел – да се откажат. Гълъбът успял – само няколко пера от опашката му се откъснали. След като скалите се разделили отново и аргонавтите, подпомагани от Хера започнали усилено да гребат. И те успели – пострадала само фигурата на кърмата им. След техния подвиг Симплегадите спрели да се блъскат и другите кораби вече също можели да минават.

При племето мариадини редактиране

Мариадините били племе елинистично, живеещо в североизточната част на Витиния – област на Мала Азия, намираща се срещу колонията Византион (Цариград), гръцки колонии от 5 – 6 век пр.н.е, родно място на императрица Елена – майка на император Константин Велики. За негов основател се считал сина на Финей, Мариандин.[9] Там загинал прорицателят Идмон и смъртно раненият от диви прасета, кормчията на „Арго“ Тифис. Тогава Анкей поел задълженията на рулеви.

Пристигане в Колхида редактиране

Когато стигнали в Колхида, Язон отишъл при цар Еет и разказвайки му за поръчението на Пелий, го помолил да му даде руното. Той обещал, но само ако Язон успеел да впрегне двата му огромни свирепи бика, дар от Хефест. Те имали медни крака и огнедишащи усти. След като ги впрегнел, задачата била и да засади поле с драконови зъби. Преди много време Еет бил получил тези зъби, дар от Атина. Те били половината от тези, които Кадъм бил посял в Тива. Язон бил в безизходно положение, но в него се влюбила Медея, дъщерята на царя, която била вълшебница. Тя му дала да намаже тялото, копието и щита си я вълшебно мазило, което щяло да го направи неуязвим за огън и желязо. Обяснила му и че щом зъбите бъдат посяти, от земята ще се появят войници в пълно снаряжение. Съветът ѝ бил да хвърли между тях голям камък, за да почнат да се бият един с друг. Така по-лесно щял да ги убие. Язон послушал Медея и изпълнил задачата на Еет. Въпреки това обаче Еет нямал никакво намерение да даде руното. Тогава Медея упоила с билка дракона, който го пазел, взела го и заедно с Язон и брат си Апсирт отплавали с „Арго“.

Обратният път редактиране

При Кирка редактиране

След като избягали, Еет пратил кораби да ги преследват. Когато Медея видяла, че ги наближават, убила брат си и хвърлила тялото му на парчета в морето. Баща ѝ се принудил да спре преследването, за да погребе сина си. Зевс се разгневил от това убийство. Единственият начин да им прости, бил да отидат при Кирка и тя да ги изчисти от греха, който била извършила Медея.

Сирените редактиране

Следващото препятствие по пътя им били сирените. Орфей заглушил песните на сирените със своето пеене. Единственият, който се поддал на омайните им гласове, бил Бут.

Талос редактиране

 
Язон дава руното на Пелий, ок. 340 пр.н.е., Лувъра

Като излезли в открито море, аргонавтите не можели да доближат остров Крит, който бил охраняван от медния Талос. Аполодор казва, че според някои Талос бил подарък за цар Минос от Хефест. Според други Талос бил бик. За да пази острова, той го обикалял по три пъти на ден. Като видял кораба на аргонавтите, почнал да мята камъни по него. Отново Медея помогнала, за да се справят с тази пречка. Аргонавтите прекарали на острова една вечер, след това се отбили на остров Егина, за да си набавят питейна вода. След Егина минали между Евбея и Локрида и се завърнали в Йолк.

Завръщането в Йолк. Смъртта на Язон редактиране

Като се върнали в родината си, Язон научил, че докато го е нямало, Пелий е убил баща му и всички негови роднини. Благодарение на хитростта на Медея, която успяла да убеди дъщерите на Пелий, че за да му върнат младостта, трябва да убият и нарежат баща си, Язон жестоко му отмъстил за убийствата.[10] След убийството Язон и Медея били изгонени от Йолк и се заселили в Коринт при цар Креонт, където живели щастливо 10 години. Имали двама сина – Мермер и Ферет.

Когато Язон решил да се ожени за дъщерята на Креонт Главка (има и вариант – Креуса), възмутената Медея им изпратила като сватбен дар отровни дрехи, от които новата му съпруга умряла в страшни мъки. Медея убила и малолетните си синове. Язон завършил живота си със самоубийство,[11] а според други автори умрял под отломките на Арго.[12]

Язон във филмите редактиране

  • Язон и аргонавтите“ (1963) – режисьор Дон Чафи
  • Язон и аргонавтите“ (2000)“ – продукция на Hallmark

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. www.zeno.org
  2. Аполодор, „Митологическа библиотека“ I, 9, 16
  3. Диодор, IV, 50
  4. Аполоний Родоски, I 232 и Хигин, „Фабула“, 13
  5. Овидий, „Метаморфози“ VIII 302; Аполодор I, 8, 2; Хигин Фабула, 173
  6. Пиндар Pyth. IV 70; Диодор IV 40
  7. Аполодор, I 9, 16
  8. Аполодор, I, 9, 17
  9. Аполоний Родоски, II, 725; 748
  10. Овидий, „Метаморфози“ VII 297 – 349
  11. Диодор Сицилийски, IV,55
  12. Еврипид, „Медея“ 9, 20, 277