Дервент (дем Дедеагач)

селище в Гърция
(пренасочване от Дервент (Дем Дедеагач))
Вижте пояснителната страница за други значения на Дервент.

Дервент (на гръцки: Άβαντας, Авандас, катаревуса: Άβας, А̀вас) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач с 497 жители (2001).

Дервент
Άβαντας
— село —
Крепостта до селото
Крепостта до селото
Гърция
40.9333° с. ш. 25.9167° и. д.
Дервент
Източна Македония и Тракия
40.9333° с. ш. 25.9167° и. д.
Дервент
Дедеагачко
40.9333° с. ш. 25.9167° и. д.
Дервент
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДедеагач
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина149 m
Население497 души (2001)
Пощенски код681 00

География

редактиране

Селото е разположено в проход между планините Овчарица (Цопан) от запад и Пеперуда (Вуна Евру) от изток.[1]

 
Руси Славов в Дервент през 1919 година.

Според Анастас Разбойников в 1830 и 1878 година Дервент наброява 250 български къщи, в 1912 – 410, а в 1920 – 301.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 320 екзархийски български семейства.[3]

Село Дервент е едно от големите български села в Дедеагачко през втората половина на XIX и началото на 20 век. Има 2 църкви: „Свети Харалампи“, построена в 1860 година и „Свети Георги“, построена в 1800 г. И двете съществуват днес, като първата е изцяло подновена, а втората, макар и реставрирана, е запазила стария си вид.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дервент са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През февруари 1923 година цялото население на селото е интернирано в Ретимно, на остров Крит за 6 месеца. Там работят предимно като хамали.[5] След заточението се завръщат, но по-късно българите от Дервент са изселени. По времето на тези събития 122 души от селото стават жертва на заточението и на принудителните изселвания. В списъка са включени и загинали в национално-освободителните борби през XX век от селото.[6]

Личности

редактиране
 
Петко Келя от Манастир и Митко Карабелята, четници при Тане Николов.
Родени в Дервент
  1. Никола Инджов. „Върте да палим свещ на владиката!: Пътуване в Беломорието по следите на патриарх Евтимий и на българогласните родопчани“, в. Дума, бр.265 от 11.11.2006 г., архив на оригинала от 11 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070611161918/http://www.duma.bg/2006/1106/111106/obshtestvo/ob-3.html, посетен на 8 юни 2007 
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 317.
  3. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  5. Банчев, Ив. Заточение, в. Беломорец, Сяр, 18.ІІІ.1942 г.
  6. Комня и Христо Шишманови. Тракийски спомени. Ямбол, 1964.
  7. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 183.

Външни препратки

редактиране