Дервент (дем Дедеагач)
Вижте пояснителната страница за други значения на Дервент.
Дервент (на гръцки: Άβαντας, Авандас, катаревуса: Άβας, А̀вас) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач с 497 жители (2001).
|
Дервент Άβαντας |
|
|---|---|
| — село — | |
 Крепостта до селото |
|
  Дервент  Дервент |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Дедеагач |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 149 m |
| Население | 497 души (2001) |
| Пощенски код | 681 00 |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в проход между планините Овчарица (Цопан) от запад и Пеперуда (Вуна Евру) от изток.[1]
ИсторияРедактиране
Според Анастас Разбойников в 1830 и 1878 година Дервент наброява 250 български къщи, в 1912 – 410, а в 1920 – 301.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 320 екзархийски български семейства.[3]
Село Дервент е едно от големите български села в Дедеагачко през втората половина на XIX и началото на 20 век. Има 2 църкви: „Свети Харалампи“, построена в 1860 година и „Свети Георги“, построена в 1800 г. И двете съществуват днес, като първата е изцяло подновена, а втората, макар и реставрирана, е запазила стария си вид.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дервент са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През февруари 1923 година цялото население на селото е интернирано в Ретимно, на остров Крит за 6 месеца. Там работят предимно като хамали.[5] След заточението се завръщат, но по-късно българите от Дервент са изселени.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Дервент
Алексий Калайджиев (1865 – ?), български духовник и революционер- Георги Маринов (1875 – 1903), български революционер
- Крайо Атанасов, български революционер
- Митрю Карабелята (? - 1908), български революционер и съратник на войводата Тане Николов
- Петко Антипов, български революционер
- Петко Арнаудов, български революционер
- Станимир Попов (1889 - 1971), български революционер
- Тодор Майсторов (1917 - 1977), народен учител, носител на орден „Св.св. Кирил и Методий“
БележкиРедактиране
- ↑ Никола Инджов. „Върте да палим свещ на владиката!: Пътуване в Беломорието по следите на патриарх Евтимий и на българогласните родопчани“, в. Дума, бр.265 от 11.11.2006 г.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 317.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
- ↑ Банчев, Ив. Заточение, в. Беломорец, Сяр, 18.ІІІ.1942 г.