Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Деспот.

Деспот (на гръцки: δεσπότης, despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г. от византийския император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180) като най-висшата титла след василевса (basileus, император).

Съдържание

СемантикаРедактиране

Титлата „деспот“ е била запазена за най-висшите благородници. Един деспот може да има една деспотия (Despotie или Despotats), от 1261 г. е също титлата на престолонаследника на византийския престол, който едновременно е и владетел в Деспотство Морея. Женската форма е деспина (Despoina) и означава жена деспот или съпругата на деспот.

Освен във Византия, титлата се разпространява като най-висока владетелска титла и в Южна Европа. Така Бела III от Унгария (упр. 1172 – 1196) става първият невизантийски деспот. Обикновено тяхната владетелска територия тогава е наричана деспотат (Despotat), както Епирското деспотство или Добруджанското деспотство. В деспотат Епир деспот е титлата на владетеля на византийската държава-продължител. В Средновековна Сърбия се въвежда деспот (виж сръбски деспоти) по времето на цар Стефан Душан, който с това приема византийските служби и титли. Сръбските деспоти през 15 век получават между 1402 и 1453 г. тяхните титли винаги от византийския император, след това от унгарския крал. Първият деспот на Моравска Сърбия е Стефан Лазаревич, който приема титлата от византийския император Мануил II Палеолог на връщане от злополучната битка при Ангора в Константинопол.

Във византийската литургия до днес свещеникът е заговарян с „деспот“ от дякона.

Титлата е станала нарицателна за производния ѝ термин – деспотизъм.

Деспоти в БългарияРедактиране

По времето на Латинската империяРедактиране

По времето на Второто българско царствоРедактиране

В Поморавието и в т.нар. Моравско деспотствоРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • B. Ferjancic, Despot. Lexikon des Mittelalters, 3, Sp. 733f.
  • Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, 2004 S. 183 – 184 (ISBN 3-205-77193-1, ISBN 3-8252-8270-8)
  • Билярски, И. А. (1998), Институциите на средновековна България. Второ българско царство (XII–XIV в.), София.

Външни препраткиРедактиране