Отваря главното меню

Джасинда Ардерн

новозеландски политик

Джасинда Кейт Лорел Ардерн[1] (на английски: Jacinda Kate Laurell Ardern; род. 26 юли 1980 г.) е новозеландски политик, лидер на Лейбъристката партия. Министър-председател на Нова Зеландия от 26 октомври 2017 г.

Джасинда Ардерн
Jacinda Ardern
новозеландски политик
Jacinda Ardern, 2018.jpg
Родена

Националност Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия
Религия Агностицизъм
Политика
Партия Лейбъристка партия
Министър-председател
26 октомври 2017 – ...
Семейство
Партньор Кларк Гейфорд
Деца 1

Уебсайт
Джасинда Ардерн в Общомедия

За първи път е избрана в парламента по партиен списък на парламентарните избори през 2008 г.[2] и представлява окръг Маунт Албърт от 8 март 2017 г.

На парламентарните избори в Нова Зеландия на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия начело с Ардерн получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутата, но отстъпвайки пред Националната партия начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[3]. Обаче партията NZ First заявява, че е готова да образува управляваща коалиция с лейбъристите. Така, на 26 октомври Ардерн е назначена на поста министър-председател на Нова Зеландия[4][5][6].

БиографияРедактиране

 
2011 г.
 
2017 г.

Родена е в семейството на полицейски служител. Баща ѝ е с мормонско вероизповедание. През 2005 г. Джасинда скъсва с църквата заради противоречията между мормонската позиция и нейните лични възгледи (по-специално подкрепата ѝ за гей-движението), и днес се самоопределя като агностик.

В политиката се включва под влияние на леля си, отдавнашна привърженичка на лейбъристите, и рано става член на Лейбъристката партия. След като завършва университета Уаикато (на английски: University of Waikato; на маорски: Te Whare Wānanga o Waikato) през 2001 г. с диплома на бакалавър в областта на политическите комуникации, Ардерн започва кариерата си като изследовател в щаба на члена на новозеландския парламент Фил Гоф, а след това – в канцеларията на новозеландския министър-председател Хелен Кларк. По-късно тя работи във Великобритания като политически съветник на министър-председателя Тони Блеър[7] (въпреки че впоследствие подчертава, че е постъпила на тази работа от безизходица).

През 2008 г. е избрана за президент на Международния съюз на социалистическата младеж[8]. На тази длъжност посещава различни страни, включително Алжир, Йордания, Израел и Китай. Паралелно започва депутатска дейност. През 2017 г. е избрана единодушно за заместник на лидера на Лейбъристката партия след оставката на Анет Кинг.

В предверието на парламентарните избори Ардерн оглавява партията[9]. Въпреки отправените към нея агресивни лични нападки, често носещи отенък на гендерна дискриминация, тя провежда динамична предизборна кампания[10]. Под нейно ръководство Лейбъристката партия даже за пръв път от дванадесет години в допитванията изпреварва своя традиционен съперник – Националната партия (рейтингът се покачва от 23% до 43%). Журналистите започват да говорят за ефекта „джасиндамания“, когато още за първите 10 дни от ръководството на Ардерн Лейбъристката партия успява да събере допълнителни дарения на сума около $500 000 за избирателната кампания, към която се присъединяват 3500 доброволци.

На общите парламентарни избори на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутата, но отстъпва на НП начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[11].

През октомври 2017 г., на възраст 37 години, тя става най-младата жена в света, която заема поста на глава на правителство. Ардерн става третата в историята жена, станала премиер-министър на Нова Зеландия, след Джени Шипли (1997 – 1999) и Хелен Кларк (1999 – 2008).

ВъзгледиРедактиране

В идеологическо отношение Ардерн описва себе си като социалдемократ[12], прогресивистка[13], феминистка[14] (за свой политически кумир назовава Хелен Кларк[15]) и привърженик на републиканската форма на управление[16] (през септември 2017 г. заявява, че желае да проведе дебати за отстраняване на монарха на Нова Зеландия в качеството му на държавен глава (от 1952 г. монарх на Нова Зеландия е кралица Елизабет II).

Като привърженик на работническото движение и на Държавата на всеобщото благоденствие, тя е против намаляването на данъците на лицата с високи доходи и демонтажа на системата за социално осигуряване, прокламирани от Националната партия[17]. Сред нейните приоритети е намаляване на бедността, строителство на социални жилища за 100 хил. семейства и забрана да се купуват недвижими имоти от чужди офшорни компании. Поддържа еднополовите бракове (гласува за законопроекта за равенство на браковете през 2013 г.[18]) и либерализацията на законодателството по въпросите за абортите[19]. Застъпва се за ниско ниво на имиграцията в Нова Зеландия при едновременно увеличение на приема на бежанци[20]. За борба с глобалното затопляне се стреми по законодателен път да подкрепи мерките, водещи до намаляване изхвърлянето на парникови газове[21].

Личен животРедактиране

Брачен партньор на Джасинда е Кларк Гейфорд, телевизионен водещ. В края на януари 2018 г. Ардерн обявява, че е бременна и чака дете през юни[22]. На 21 юни 2018 г. се ражда дъщеря им[23][24]. Андерн си взема шест седмици отпуск по майчинство, до 2 август 2018 г. Наричат момичето Нив Те Ароха[25]. Нив е английска форма на ирландското име Niamh, което означава „ярка“; Ароха на майорски е „любов“, а Те Ароха е планина в района на Каимаи, близо до родния град на Ардерн.

ИзточнициРедактиране

  1. New Zealand Hansard – Members Sworn (Volume:651; Page:2). // Parliament of New Zealand.
  2. Резултати от изборите през 2008 г.
  3. 2017 General Election – Official Results. // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
  4. Новый премьер-министр Новой Зеландии, Джасинда Ардерн: намерена снизить налоги. // www.teletrade.ru. Посетен на 28 август 2018. (на руски)
  5. CNN, James Griffiths,. Who is New Zealand's next Prime Minister Jacinda Ardern?. // CNN. Посетен на 28 август 2018.
  6. Phipps, Claire. Jacinda Ardern is next prime minister of New Zealand, Winston Peters confirms – as it happened. // The Guardian. 19 октомври 2017. 0261 – 3077. Посетен на 28 август 2018. (на английски)
  7. People – New Zealand Labour Party. // Архивиран от оригинала на 23 декември 2008.
  8. Kirk, Stacey. Jacinda Ardern says she can handle it and her path to the top would suggest she's right. // The Dominion Post. Stuff, 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
  9. Andrew Little quits: Jacinda Ardern is new Labour leader, Kelvin Davis is deputy. // NZ Herald. 1 август 2017. Посетен на 1 август 2017.
  10. Shaw, Richard. The 2017 New Zealand general election will always belong to Jacinda Ardern. // The Guardian. 22 септември 2017. (на английски)
  11. 2017 General Election – Official Results. // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
  12. Murphy, Tim. What Jacinda Ardern wants. // Newsroom. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
  13. Live: Jacinda Ardern answers NZ's questions. // Stuff. 3 август 2017.
  14. Ardern, Jacinda. Jacinda Ardern: I am a feminist. // Villainesse. 20 май 2015. Посетен на 15 август 2017.
  15. Ardern confirmed as new Labour leader. // Otago Daily Times. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
  16. Lagan, Bernard. Jacinda Ardern, New Zealand’s contender for PM, says: let’s lose the Queen. // The Times, 7 септември 2017. Посетен на 8 септември 2017.
  17. Satherley, Dan. High earners don't want tax cuts – Ardern. // Newshub. 14 юли 2017. Посетен на 15 август 2017.
  18. Marriage equality bill: How MPs voted. // Waikato Times. 18 април 2013.
  19. English, Little, Ardern on abortion laws. // Your NZ. 13 март 2017.
  20. Labour’s new leader shakes up New Zealand’s election. // The Economist. 14 септември 2017.
  21. Grieveson, Lynn. Stark contrast emerges on climate policy. // Stuff. 9 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
  22. Prime Minister Jacinda Ardern announces pregnancy. // The New Zealand Herald. 19 януари 2018. Посетен на 21 юни 2018.
  23. Prime Minister Jacinda Ardern in labour, at Auckland Hospital with partner Clarke Gayford. // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
  24. Live: Prime Minister Jacinda Ardern gives birth to baby girl, with Clarke Gayford alongside, at Auckland Hospital. // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
  25. Watch: PM Jacinda Ardern and Clarke Gayford introduce their daughter Neve. // New Zealand Herald. 24 юни 2018. Посетен на 26 юни 2018. (на английски)

Външни препраткиРедактиране