Отваря главното меню

Джеймс Фредерик Елтън (на английски: James Frederick Elton) е английски пътешественик, колониален администратор, изследовател на Африка.

Джеймс Фредерик Елтън
James Frederick Elton
английски изследовател
Роден
Починал
13 декември 1877 г. (37 г.)

Националност Флаг на Англия Англия

Ранни години (1840 – 1867)Редактиране

Роден е на 3 август 1840 година в Англия, в семейството на Робъртс Елтън, полковник в 59-ти полк на Бенгалската армия, и внук на Джейкъб Елтън от Дедам, Есекс.

През 1857 постъпва като доброволец в армията и е изпратен в Индия. През 1860 взема участие и във военната кампания срещу Китай. Скоро след придобиването на чин капитан в 98-ми полк, Елтън напуска британската армия и през 1866 се присъединява към френската армия в Мексико по време на управлението на император Максимилиан. След края на войната се завръща в Англия и публикува графичен разказ за приключенията си, озаглавен „With the French in Mexico“ London, 1867 (в превод „С французите в Мексико“).

Експедиционна дейност (1868 – 1877)Редактиране

От 1868 до 1871 пребивава в Южна Африка и извършва няколко експедиции в района на Трансваал, Натал и Южна Родезия. През 1870 се спуска по река Тати (ляв приток на Шаши), по Шаши (ляв приток на Лимпопо) и по Лимпопо до устието на десния ѝ приток река Олифантс и оттам по суша достига на юг до Мапуто (Лоренсу Маркиш). Тригодишните си пътешествия описва в три книги под заглавията: „Extracts from the journal of an exploration of the Limpopo“, 1871; „Special reports upon the goldfield at Marabastadt and upon the Transvaal Republic“, 1872; „From Natal to Zanzibar“, 1873.

През 1873 е назначен за британски вицеконсул в Занзибар, с цел да подпомогне д-р Джон Кърк в потушаването на търговията с роби в Източна Африка. Докато заема този пост, изследва крайбрежието между Дар ес-Салаам.

През 1875 е назначен за консул в Мозамбик, където е ангажиран в много експедиции за потушаване на търговията с роби от тази и други части на източното крайбрежие, по време на които извършва множество пътувания по море и суша на юг до залива Делаго и от Индийския океан до Сейшелските о-ви и Мадагаскар.

В началото на 1877 Елтън тръгва на експедиция от Мозамбик на запад и северозапад, в сърцето на страната на Макуа, връщайки се на брега в Муендази. Оттам тръгва на север – 450 мили пеша, през скалистите върхове на Сориса до залива Сюрлоаф, слизайки отново в Ибо. През юли същата година Елтън напуска Мозамбик през реките Замбези и Шире, като намерението му е да посети британските мисионерски станции на езерото Малави (Няса) и да изследва езерото и заобикалящата го страна. През октомври 1877 тръгва от северния бряг на езерото Малави на север, пресича планината Кипенгере и на север от нея открива изворите на река Голяма Руаха (ляв приток на Руфиджи). Продължава по вододела на запад и достига до Угого, където на 13 декември, на 37-годишна възраст, умира от жълта треска. Погребан е на около две мили от последния си лагер под голямо баобабско дърво.

След смъртта му неговите дневници са обработени, систематизирани и издадени от участника в експедицията Хенри Бърнард Котръл под заглавието: „Travels and researches among the lakes and mountains of Eastern and Central Africa“, London, 1879.

ИзточнициРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „James Elton“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.