Джентиле Белини
Джентиле Белини (на италиански: Gentile Bellini, около 1429, Венеция – 23 февруари 1507, Венеция) – италиански художник от Венецианска школа.
Джентиле Белини Gentile Bellini |
|
---|---|
![]() |
|
Роден |
Венеция |
Починал | |
Националност | италианец |
Стил | живопис |
Академия | Венецианска школа |
Учители | Якопо Белини |
Направление | портретен жанр |
Повлиян | Якопо Белини |
Повлиял | Джовани Белини |
Джентиле Белини Gentile Bellini в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Той е син на Якопо Белини, по-голям брат на Джовани Белини. Негов осиновен брат е Андреа Мантеня. Той е първият художник, който рисува с маслени бои; негов осиновен брат е художникът Андреа Мантеня. Той е кръстен Джентиле на учителя на баща му Якопо – Джентиле да Фабриано.[1] Джентиле се учи на живопис в ателието на своя баща. Днес Джентиле често стои в сянката на по-известните членове на семейството си, но в своето време той е смятан за един от най-големите живи художници във Венеция и не е имал недостиг на внимание и работа.[2]
Талантът си като портретист, той разкрива още в ранна възраст. Джентиле е почитан преживе като художник във Венеция. Неговият талант високо оценява император Фридрих III. През 1479 г. е изпратен от Венецианското правителство в Константинопол при султан Мехмед II, който иска да му изпратят най-добрия портретист.
Заедно с Лазаро Бастиани, Виторе Карпачо, Джовани ди Николо Мансуети и Бенедето Рускони, Джентиле е един от художниците наети да рисуват на 10-те живописни цикли по темата, известна като „Чудесата на реликвата на светия кръст ".
Художникът е известен с портретите си на венециански дожове и големи сюжетни платна. Голяма част от творбите му са унищожени по време на пожара в Двореца на дожите (Венеция) през 1579 г.
Джентиле рисува портрет на кралицата на Кипър Катерина Корнаро. Това е вторият известен портрет на кралицата, който сега се съхранява в Музей за изящни изкуства (Будапеща).
ТворбиРедактиране
„Мадона с младенеца и дарители“.1460,
Берлинска картинна галерия
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Italian Culture and History. // Boglewood.com.
- ↑ Михаил Алпатов – История на изкуството, т.3, издателство Български художник. София 1975 година