Джироламо Савонарола

Джироламо Савонарола (на италиански: Girolamo Maria Francesco Matteo Savonarola) е италиански свещеник от Ордена на доминиканците, който се установява във Флоренция в последните години на държавника Лоренцо де Медичи и играе разрушителна роля за града като център на ренесансовото изкуство.

Джироламо Савонарола
Girolamo Savonarola
Роден
Починал
23 май 1498 г. (45 г.)
Флоренция, Италия
РелигияКатолическа църква
Националност Италия
Подпис
Джироламо Савонарола в Общомедия

Биографични данни редактиране

 
Родната къща във Ферара

Роден в семейство на благородници във Ферара или в Окиобело на 7 km от Ферара, Джироламо Савонарола получава образование в местния университет, където изучава Библията и трудовете на Тома Аквински и Аристотел. Бързо се проявява като остроумен и пламенен критик на клерикалното статукво, като само на 20 години пише първите си критични творби „De Ruina Mundi“ („За западането на света“) и „De Ruina Ecclesiae“ („За западането на църквата“) (1475 г.), в които нарича папската курия „горда, но фалшива уличница“.

Савонарола постъпва в Доминиканския орден през 1475 г. в Болоня. В този град той получава и значително школуване в ораторско майсторство. През 1490 г. брат Джироламо е изпратен от ордена си във Флоренция, която по-късно нарича „градът на моята съдба“.

 
Паметник на Савонарола във Флоренция

Във Флоренция Савонарола започва да разпространява проповедите си, наситени с упреци против покварата на обществото, със заплахи срещу принцовете Медичи, срещу Рим и папата Александър VI (Родриго Борджия) и с пророчества за Края на дните. Савонарола проповядва, че християнството означава доброта, а не парадиране с богатства и разкош, той не желае война с Римската църква, а само да я очисти от покварата.

През 1494 г. френският крал Шарл VIII напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република“, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната Кладата на суетата. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални“ поети – и ги изгарят на огромна клада на Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria) във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на Ботичели, са загубени завинаги.

Флоренция скоро се уморява от Савонарола заради жалкото политическо и икономическо положение на града. Народът се разбунтува и папа Александър VI не закъснява да се възползва. На 13 май 1497 г. той отлъчва Савонарола от църквата, а през 1498 г. изисква неговия арест и екзекуция. Избухват безредици, но най-накрая доминиканецът се предава и са му повдигнати обвинения в ерес, антидържавна дейност и религиозни прегрешения. След дълъг период на изтезание Савонарола е принуден да подпише пълни признания и на 23 май той и последователите му са изгорени на клада като еретици на Пиаца дела Синьория – точно там, където те издигнали Кладата на суетата предната година.

Библиография редактиране

  • Мариети, Марина. Савонарола. Враца, Одри, 2001.
  • Prison Meditations on Psalms 51 and 31 ed. John Patrick Donnelly, S.J.
  • The Compendium of Revelations in Bernard McGinn ed. Apocalyptic Spirituality: Treatises and Letters of Lactantius, Adso of Montier-en-Der, Joachim of Fiore, the Franciscan Spirituals, Savonarola, New York, 1979.
  • Savonarola A Guide to Righteous Living and Other Works ed. Konrad Eisenbichler. Toronto, Centre for Reformation and Renaissance Studies, 2003.
  • Selected Writings of Girolamo Savonarola Religion and Politics, 1490 – 1498 ed. Anne Borelli and Maria Pastore Passaro. New Haven, Yale University Press, 2006.
  • Григорий VІІ. Торквемада. Савонарола. Лойола. Челябинск, 1998, 438 с. (Жизнь замечательных людей. Биографическая библиотека Ф. Павленкова, 5).