Джоан Плантагенет (кралица на Шотландия)
Джоан (Жана) Плантагенет (на английски: Joan Plantagenet) е английска принцеса и кралица на Шотландия – съпруга на шотландския крал Дейвид II.
Джоан Плантагенет Joan of The Tower | |
кралица на Шотландия | |
Портрет на Джоан, детайл от Генеалогичната хроника на английските крале от 14 век | |
Родена | |
---|---|
Починала | 7 септември 1362 г.
|
Погребана | Сити, Великобритания |
Управление | |
Период | 1329 – 1362 |
Наследник | Маргарет Дръмонд |
Други титли | принцеса на Англия |
Семейство | |
Род | Плантагенет |
Баща | Едуард II |
Майка | Изабела Френска |
Братя/сестри | Едуард III |
Съпруг | Дейвид II (17 юли 1328) |
Джоан Плантагенет в Общомедия |
Произход и брак
редактиранеРодена е в лондонския Тауър на 5 юли 1321 г.[1] Тя е най-малката дъщеря на английския крал Едуард II и на френската принцеса Изабела Вълчицата. Заради факта, че е родена в Тауър, Джоан остава известна като Джоан Тауърска (на английски: Joan of The Tower).
В съответствие с договора от Нортхемптън, на 17 юли 1328 г. Джоан е омъжена за наследника на шотландския престол Дейвид – син на шотландския крал Робърт I Брус.[2] По това време принцесата е на 7 години, а съпругът ѝ на 4.[3]
Кралица на Шотландия
редактиранеДейвид II става крал на 7 юни 1329 г., когато умира крал Робърт I. Дейвид и Джоан са короновни заедно в Скоун на 24 ноември същата година.[4]
Тъй като съпругът на Джоан е малотен, от негово име управлява регентски съвет, който води продължителна борба срещу силите на претендентите за престола от рода Балиол, подкрепяни от англичаните. След победата на англичаните и тяхното протеже Едуард Балиол при Хелидън Хил през юли 1333 г. Дейвид II и Джоан са евакуирани от Шотландия и отплават за Франция, където пристигат в Булон на 14 май 1334 г. Във Франция крал Филип VI, който е роднина на Джоан, оказва топъл прием на шотландската кралска двойка. За живота им във Франция не се знае нищо, освен че френският крал им предоставя Шато Гаяр за резиденция[5] и че Дейвид II присъства на кървавата битка между английските и френските войски при Бюронфорс през октомври 1334 г.
Джоан се завръща в Шотландия заедно със съпруга си едва през 1341 г., след като привържениците на Дейвид успяват да се наложат окончателно в страната. След завръщането им в Шотландия Дейвид II започва да управлява самостоятелно. Той обаче е пленен от англичаните в битката при Невилс Крос на 17 октомври 1346 г. и е отведен в Англия, където остава да живее в плен в продължение на единадесет години. През това време крал Едуард III позволява на сестра си да посещава съпруга си в Тауър, но тя така и не успява да забременее от Дейвид II.[6]
През 1357 г. шотландският крал е освободен срещу задължението да плати огромен откуп за свободата си. Джоан обаче не се завръща със съпруга си в Шотландия и остава в Англия до края на живота си.[6]
Тя умира на 7 септември 1362 г. в замъка Хартфорд, в Хартфордшър. Погребана е в църквата Крайст чърч в Лондон. След смъртта ѝ Дейвид II се жени повторно за Маргарет Дръмонд.
Източници
редактиране- Ashley, Mike. The Mammoth Book of British Kings and Queens. London, Robinson Publishers, 1999. ISBN 1-84119-096-9.
- Brown, Michael. The Wars of Scotland, 1214 – 1371. Edinburgh, Edinburgh University Press, 2004. ISBN 978-0748612383.
- Marshall, Rosalind. Scottish Queens 1034 – 1714. East Linton, Tuckwell Press, 2003. ISBN 978-0859766777.
- Mortimer, Ian. The Perfect King The Life of Edward III, Father of the English Nation. London, Vintage, 2008. ISBN 978-0099527091.
- Panton, James. Historical Dictionary of the British Monarchy. Lanham, MD, Scarecrow Press, 2011. ISBN 978-0810857797.