Джовани да Мурта

Джовани да Мурта (на италиански: Giovanni da Murta) е втория дож на Генуезката република, който управлява от 25 декември 1345 г. до 6 януари 1350 г.

Джовани да Мурта
2-ри дож на Генуезката република
Provincia di Genova-Stemma.svg
Република Република Генуа
Управление 25 декември 1345 – 6 януари 1350
Пълно име Джовани да Мурта
Лични данни
Роден
Починал
Генуа, Република Генуа
Погребан в Генуа
Предшественик Симоне Боканегра
Наследник Джовани Валенте

БиографияРедактиране

Датата на раждането му е неизвестна. Историците приемат че е роден в първите години на 14 век в селището Мурта, днес квартал на град Генуа, в богато семейство. По занятие е банкер.

Избран е за дож на 25 декември 1345 г., след оттеглянето на първия генуезки дож Симоне Боканегра. По време на управлението си, Джовани да Мурта успява да умиротвори град Генуа и да противодейства успешно на острите конфликти между благородните генуезки фамилии. противопоставя се на рода Грималди, които многократно се опитват да установят своята власт в Генуа. За борба с рода Грималди, дожът наема флотилия от около двадесет и пет галери частни, под командването на адмирал Симоне Виньозо. Грималди са принудени да избягат в Марсилия, и дожът изпраща флотилията в помощ на Кафа, тогава генуезка колония, обсадена от Джани бег, хан на Златната орда. Флотът успява да отблъсне обсадата, както и да възвърне на Генуа град Фокея на 20 септември 1346 г. След завръщането на флотилията поради незаплащане в пълния размер на обещаните пари в размер на 203 000 лири за наемането на експедицията, дожът е принуден да се съгласи да преотстъпи на адмирал Виньозо и неговите капитани правото върху данъчните приходи от остров Хиос за следващите двадесет години, независимо от присъствието на острова на губернатор или администрация, назначени от републиката.

Джовани да Мурта се опитва да възстанови генуезкия контрол над остров Корсика. В началото на неговия мандат само крепостта Бонифачо се намира под властта на Генуа, осталата част от колонията е де факто независима благодарение на поддръжката на Кралство Арагон и венецианския флот. Дожът възлага на сина си Томазо мисия за отвоюване на остров. Експедицията е успешна и слага край на феодалната анархия и възстановява генуезкото господство над Корсика.

На дипломатическия фронт, Джовани да Мурта се опитва до намали напрежението между Генуа и Венеция. Дожът предлага и организиране на съвместен поход срещу османците, но предложението е отхвърлено от венецианците.

Междувременно в републиката избухва чумна епидемия. Генуа е един от първите градове в Европа поразени от Черната смърт. Чумата е пренесена от генуезки кораби, които пристигат от Кафа, Крим, и се разпространява бързо по цялото Средиземноморие. От ноември 1347 г. до 1351 г., чумата убива 30 до 40 % от населението на града. Самият дож се разболява и умира на 6 януари 1350 г. и е погребан в катедралата Сан Лоренцо в Генуа. Неговият приемник, Джовани Валенте, е избран след три дни в атмосфера на напрежение между генуезката аристокрация.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • T. O. de Negri, Storia di Genova, Milano 1967, pp. 454 – 57, 464;
  • Sergio Buonadonna и Mario Mercenaro: Rosso doge. I dogi della Repubblica di Genova dal 1339 al 1797, Genova, De Ferrari Editori, 2007.
  • Enrico Janin& „I dogi Giovanni da Murta, Giovanni Valente e i grossi da lui battuti“, в: „A Compagna“ г.XXX, № 1, януари/февруари 1998, art.13

Външни препраткиРедактиране

Симоне Боканегра дож на Генуезката република (25 декември 1345 – 6 януари 1350) Джовани Валенте