Джозефин Бейкър

американско-френска танцьорка и певица

Джозефин Бейкър (на английски: Josephine Baker) или Жозефѝн Бакѐр (на френски: Joséphine Baker) е американско-френска танцьорка, певица и актриса. Наричана е „Бронзовата Венера“ и „Черната перла“.[1]

Джозефин Бейкър
Josephine Baker
американско-френска танцьорка и певица
През 1950 година
През 1950 година
Родена
Фреда Джозефин Макдоналд
Починала
12 април 1975 г. (68 г.)
ПогребанаМонако
Етносафроамериканци
Религиякатолицизъм
Музикална кариера
СтилКабаре
Инструментивокал
Активност1922 – 1975 г.
ЛейбълКълъмбия Рекърдс, Ар Си Ей Рекърдс, Мъркюри Рекърдс
Семейство
Деца12
ПодписSignature de Joséphine Baker - Archives nationales (France).png
Уебсайтwww.cmgww.com/stars/baker/
Джозефин Бейкър в Общомедия

БиографияРедактиране

Джозефин Бейкър е родена на 3 юни 1906 г. в Сейнт Луис в семейството на афроамерикански музиканти, които се разделят малко по-късно. На 13 години майката на Джозефин я жени за доста по-възрастен от нея мъж и бракът продължава само няколко седмици. През 1921 г. се жени за Били Бейкър и макар че се развежда с него през 1925 г., продължава да носи името му до края на живота си.

 
Джозефин Бейкър през 1927 г. във „Фоли Бержер“ с известната си бананова поличка.

Започва творческата си кариера на 16-годишна възраст. През 1925 г. заминава за Франция, където се превръща в звезда на вариететните представления. През 1926 – 1927 г. е звезда на известното кабаре „Фоли Бержер“ в Париж. През 30-те години на XX век започва да работи не само като танцьорка, но и като певица. Заради провокационните ѝ костюми и танци, нейни представления са забранени в редица европейски градове като Прага, Будапеща, Мюнхен, Виена.

Независимо от успешната си кариера, Бейкър често е подлагана на расистки нападки. През 1937 г. получава френско гражданство. По време на Втората световна война тя се намира във Франция и Северна Африка. Изнася представления пред френските войски и работи за Съпротивата и разузнаването. Получава удостоверение за летец и става лейтенант. От 1947 г. живее в замъка Шато де Миланд в Южна Франция.

През 1956 г. се отказва от сцената, но се завръща отново през 1961 година, като в 1973 г. изнася концерти в „Карнеги Хол“. Като протест срещу расизма тя осиновява 12 деца с различен цвят на кожата. Написва и няколко автобиографични книги. В 1970 година Джозефин Бейкър идва в България и изнася рецитал на международния фестивал „Златния Орфей“ в Слънчев бряг. През 1975 г. тя отпразнува юбилей – 50-годишна сценична дейност. Малко след това умира от кръвоизлив в мозъка. Погребана е в гробището Монако в Монте Карло.

ИзточнициРедактиране

  1. Josephine Baker: The life of an artist and activist. // Ал Джазира, 3 юни 2017. Посетен на 7 октомври 2020.

Външни препраткиРедактиране