Сър Джон Ричард Хикс (на английски: John Richard Hicks) е един от най-бележитите и влиятелни икономисти на 20 век. Хикс е професор в Оксфордския университет през по-голямата част от живота си и получава Нобелова награда през 1972 г. Той развива известните „compensation“ criteria“ („критерии за компенсация“ или „компенсаторни“ критерии) през 1939 г. с цел сравняването на качеството на живот.

Джон Хикс
John Hicks
английски икономист
John Hicks 1972b.jpg
Роден
Починал
20 май 1989 г. (85 г.)
Блокли, Англия

Националност  Великобритания
Учил в Бейлиъл Колидж
Награди Нобелова награда за икономика (1972)[1]
Научна дейност
Област Икономика
Школа Неокейнсианска икономика
Работил в Лондонско училище по икономика
Манчестърски университет
Нъфийлд Колидж, Оксфорд
Известен с IS/LM модел
Теория на капитала, консуматорска теория, теория за общото икономическо равновесие, теория на благоденствието, индуцирана иновация
Награди Нобелова награда за икономика (1972)
Повлиян Лайънъл Робинс, Джон Майнард Кейнс
Джон Хикс в Общомедия

Неговият най-важен принос е модел, основан на теориите на Джон Мейнард Кейнс, който обяснява икономиката като баланс на три стоки: пари, потребление и инвестиции.

Избрана библиографияРедактиране

  • 1932, 2nd ed., 1963. The Theory of Wages. London, Macmillan.
  • 1934. „A Reconsideration of the Theory of Value“, with R. G. D. Allen, Economica.
  • 1937. „Mr Keynes and the Classics: A Suggested Interpretation“, Econometrica.
  • 1939. „The Foundations of Welfare Economics“, Economic Journal.
  • 1939, 2nd ed. 1946. Value and Capital. Oxford: Clarendon Press.
  • 1940. „The Valuation of Social Income“, Economica, 7:105–24.
  • 1941. „The Rehabilitation of Consumers' Surplus“, Review of Economic Studies.
  • 1942. The Social Framework: An Introduction to Economics.
  • 1950. A Contribution to the Theory of the Trade Cycle, Oxford: Clarendon Press.
  • 1956. A Revision of Demand Theory, Oxford: Clarendon.
  • 1958. „The Measurement of Real Income“, Oxford Economic Papers.
  • 1959. Essays in World Economics, Oxford: Clarendon Press.
  • 1961. „Measurement of Capital in Relation to the Measurement of Other Economic Aggregates“, in Lutz and Hague, editors, Theory of Capital.
  • 1965. Capital and Growth. Oxford: Clarendon Press.
  • 1969. A Theory of Economic History. Oxford: Clarendon Press.
  • 1970. „Review of Friedman“, Economic Journal.
  • 1973. „The Mainspring of Economic Growth“, Nobel Lectures, Economics 1969–1980, Editor Assar Lindbeck, World Scientific Publishing Co., Singapore, 1992.
  • 1973. Autobiography for Nobel Prize
  • 1974. „Capital Controversies: Ancient and Modern“, American Economic Review.
  • 1975. „What Is Wrong with Monetarism“, Lloyds Bank Review.
  • 1976. Economic Perspectives. Oxford: Clarendon Press.
  • 1979, „The Formation of an Economist.“ Banca Nazionale del Lavoro Quarterly Review, no. 130 (September 1979): 195–204.
  • 1980. „IS-LM: An Explanation“, Journal of Post Keynesian Economics.
  • 1981. Wealth and Welfare: Vol I. of Collected Essays in Economic Theory. Oxford: Basil Blackwell.
  • 1982. Money, Interest and Wages: Vol. II of Collected Essays in Economic Theory. Oxford: Basil Blackwell.
  • 1983. Classics and Moderns: Vol. III of Collected Essays in Economic Theory. Oxford: Basil Blackwell.
  • 1989. A Market Theory of Money. Oxford University Press.

Външни препраткиРедактиране

  1. а б The Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel 1972. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)