Джордж Грей
Сър Джордж Едуард Грей (на английски: George Edward Grey) е английски военен и колониален деятел, губернатор на Южна Австралия, два пъти губернатор на Нова Зеландия, губернатор на Капската колония, 11-и премиер-министър на Нова Зеландия, писател, изследовател на Австралия.
Джордж Грей George Edward Grey | |
английски военен, писател и изследовател | |
Живопис на сър Джордж Грей, 1860 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 септември 1898 г.
|
Погребан | Катедрала Сейнт Пол, Сити, Великобритания |
Религия | англиканство |
Националност | Англия |
Учил в | Кралски военен колеж |
Партия | няма |
Семейство | |
Съпруга | Елиза Спенсър |
Деца | 1 |
Подпис | |
Джордж Грей в Общомедия |
Ранни години (1812 – 1836)
редактиранеРоден е на 14 април 1812 година в Лисабон, Португалия, единствен син на британски пехотен офицер, загинал 8 дни преди раждането му и майка ирландка. През 1826 постъпва в Кралския военен колеж и през 1829 получава първо офицерско звание. В началото на 1830 става младши лейтенант в 83-ти пехотен полк и същата година, заедно с полка си, е изпратен в Ирландия за потушаване на селските бунтове, като по време на пребиваването си там Грей искрено съчувства на бедните ирландски селяни. През 1833 Грей става лейтенант, а през 1836 завършва с отличие Кралската военна академия Сандхърст. През 1839 му е присвоено капитанско звание и преминава в запаса.
Изследвания в Австралия (1837 – 1840)
редактиранеПрез 1837 Грей възглавява крайно зле организирана експедиция в Северозападна Австралия, провеждането на която едва не коства живота на участниците в нея. През декември 1837 изследва залива Колиер ( ) и вторично открива вливащата се в него река Гленелг. След схватка с местните аборигени, в която Грей е ранен, експедицията без никакви резултати през април 1838 се завръща на остров Мавриций.
През септември 1838 Грей извършва две кратки пътешествия в Югозападна Австралия.
През 1839, в нова експедиция, на 25º ю.ш. открива река Гаскойн, вливаща се в залива Шарк (Западна Австралия), оттам продължава пеша на юг по брега и на 21 април достига Пърт, като по пътя открива реките Мърчисън (27º 30` ю.ш.), Гриноу (28º 40` ю.ш.) и Ъруин (29º ю.ш.) и хребета Виктория. Тази експедиция също е зле организирана и ако не е била помощта на местните аборигени, които доставят на участниците храна и вода, би завършила трагично.
Независимо от неудачно организираните си експедиции, изследванията на Грей имат комплексен характер, за което свидетелстват отчетите и докладите до британското правителство. В тях той се проявява не само като географ, геодезист и картограф, но и като наблюдателен етнограф, икономист и политик, качества които допринасят много за по-нататъшното му издигане като политическа фигура.
Политическа кариера (1841 – 1894)
редактиранеГубернатор на Южна Австралия (1841 – 1845)
редактиранеВ периода 1841 – 1845 Грей е назначен за 3-ти губернатор на Южна Австралия. По време на управлението си успява да проведе реформи, които позволяват да се поправи финансово-икономическото състояние на колонията, внася порядък в усвояването и използването на природните ресурси и спомага за нормализирането на взаимоотношенията между колонистите и местното население.
Губернатор на Нова Зеландия (1845 – 1853) и (1861 – 1868)
редактиранеГрей два пъти заема длъжността губернатор на Нова Зеландия (1845 – 1853 и 1861 – 1868), като по време на неговото управление се усилва и разпространява европейската колонизация на Нова Зеландия.
По време на първия си мандат спомага за прекратяване на войната между колонистите и маорите за срок от десет години. Усъвършенства и узаконява закупуването на земя от преселниците и заплащането ѝ по пазарни цени на местното население. Организира и построява първите училища за ограмотяване и приобщаване на маорите към английската култура. Вторият мандат на Грей съвпада с предоставяното на Нова Зеландия самоуправление, което довежда до това, че губернаторът вече трябва да се съобразява с исканията на избрания парламент.
По време на първото и второто си управление Грей се ползва с уважение от страна на маорите и често пътешества съпроводен от вождовете им. Той настоява те да записват своите традиции, легенди и обичаи, които по късно стават основа за издадените от него книги.
През 1863 парламентът на Нова Зеландия, въпреки несъгласието на Грей, повиква на помощ британски войски в новата война с маорите. По-късно, през 1865 и 1866, Грей, без разрешението на парламента, заповядва извеждането на войските от Нова Зеландия и прекратяване на военните действия, което довежда до отстраняването на Грей от поста губернатор през февруари 1868.
Губернатор на Капската колония (1854 – 1861)
редактиранеВ периода между двата си мандата като губернатор на Нова Зеландия Грей е губернатор на Капската колония в периода 1854 – 1861. Тук, както и в Нова Зеландия, Грей се опитва да поддържа добри отношения, както с колонистите, така и с местното население. Нееднократно е арбитър в споровете между тях, като много често взема страната на местните племена, подложени на гонения, преследване, отнемане на земята им и преселването им в неблагоприятни земеделски райони.
По време на мандата си Грей основава колеж в Блумфонтейн и гимназия в Порт Елизабет, като и двете училища съществуват и са кръстени на негово име. Когато Грей е отзован от поста губернатор на Капската колония неговата популярност е толкова голяма, че местното население му издига паметник, надписът на който гласи: „Губернаторът, който със своите високи качества на християнин, държавен деятел и джентълмен, заслужи любовта на всички съсловия и който със своята дълбока преданост към интересите на Южна Африка, със своето умело и справедливо управление, заслужи похвалите и признателността на всички поданици на Нейно Величество в тези нейни владения“.
Член на парламента и премиер-министър на Нова Зеландия (1875 – 1894)
редактиранеОт декември 1875 до 13 октомври 1877 и от септември 1879 до 1887 Грей е член на парламента на Нова Зеландия, първия път като представител от окръг Окланд, а втория – от окръг Крайстчърч. В периода 13 октомври 1877 – септември 1879 Грей заема поста премиер-министър на Нова Зеландия, като неговото кратковременно управление се счита от историците като неудачно.
През 1890 поради влошеното си здраве Грей се оттегля от политиката и се отправя в Австралия, но през 1891 отново се връща в Нова Зеландия и отново се включва в надпреварата за депутат в парламента. Избран е в следващите два парламента 1891 – 1893 и 1893 – 1895.
Последни години (1894 – 1898)
редактиранеПрез 1894 Грей заминава за Англия и повече не се връща в Нова Зеландия. Умира 4 години по-късно на 19 септември 1898 година в Южен Кенсингтън, Лондон, на 86-годишна възраст.
Памет
редактиранеНеговото име носят:
- гимназия „Джордж Едуард Грей“ в град Порт Елизабет, РЮА;
- град Грейтаун (Северния остров на Нова Зеландия; ) на
- град Грейтаун (Квазулу-Натал; ) в РЮА, провинция
- квартал „Грей Лин“ на град Окланд, Нова Зеландия;
- колеж „Джордж Едуард Грей“ в град Блумфонтейн, РЮА;
- река Грей (Южния остров на Нова Зеландия, вливаща се в Тасманово море; ) на
- хребет Грей в югозападната част на щата Куинсланд, Австралия;
- улица „Грей стрийт“ в Мелбърн, Австралия;
Източници
редактиране- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 122 – 123.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович. Очерки по истории географических открытий. 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985., стр. 292. Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine.
- Свет, Я. М. История открытия и исследования Австралии и Океании. М., 1966., стр. 312 – 313.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата George Grey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |