Отваря главното меню

Мавриций

островна държава в Индийския океан
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата в Африка. За византийския император вижте Маврикий (Византийска империя).

Република Мавриций (на френски: Maurice; на английски: Mauritius) е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

Република Мавриций
на френски: République de Maurice
на английски: Republic of Mauritius
      
Девиз: L’étoile et la clé de l’océan Indien
Звезда и ключ на Индийския океан
Национален химн: Motherland
Местоположение на Мавриций
Местоположение на Мавриций
География и население
Площ 2040,0 km²
(на 179-мо място)
Столица Порт Луи
Най-голям град Порт Луи
Официален език английски, френски
Население
(пребр., 2011)
1 233 000
(на 151-во място)
Гъстота на нас. 617 души/km²
Управление
президент Барлен Вияпури
министър-председател Правинд Жугнот
История
Независимост
 – обявена
от Великобритания
12 март 1968
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 16,050 млрд
(на 120-то място)
БВП на човек (ППС) $ 12 526[1]
ИЧР Повишение 0,804 (висок)
(на 65-то място)
Валута Маврицийска рупия (MUR)
Други данни
Часова зона MUT (UTC+4)
Код по ISO MU
Интернет домейн .mu
Телефонен код 230
Република Мавриций в Общомедия
Административно деление.
Изглед от столицата Порт Луи.
Плажът на градчето Тру о Биш.

Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентноспособната и една от най-развитите икономики в Африка.[2] Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии.[3] Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди.[4] Страната е известна с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Островът е бил дом на вече изчезналата птица додо, както и на още няколко птичи вида, които са избити от човешката дейност малко след заселването на хората.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Територията включва големия едноименен остров (1865 km²) и множество малки острови. Цялата островна група е с вулканичен произход. Най-разнообразен е релефът на о. Мавриций. Южната част е планинска, с най-висок връх Питон (826 m). Централната част е платовидна, а северната представлява крайбрежна низина.

ИсторияРедактиране

Остров Мавриций е открит през 1507 г. от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора. Те, обаче, не проявяват интерес към острова. През 1598 г. островът става нидерландско владение. Холандците изоставят острова през 1710 г., а през 1715 г. идват французите, които го преименуват на Ил дьо Франс (на френски: Île de France). Франция официално предава Мавриций на Великобритания по силата на Парижкия договор от 30 май 1814 г. Британската колония съставлява само главния остров, заедно с Родригес, Св. Брендън, Тромлен и островите Чагос, докато Сейшелите стават отделна колония през 1906 г.[5] Суверенитетът на Тромлен е оспорван между Мавриций и Франция, тъй като той е един от островите, които не са изрично споменати в Парижкия договор.[6]

През 1965 г., три години преди обявяването на независимостта на Мавриций, Великобритания отделя архипелага Чагос от територията на Мавриций и го включва към Британската индоокеанска територия.[7] Суверенитетът на Чагос е оспорван между Мавриций и Великобритания. През февруари 2019 г. Международният съд на ООН нарежда на Великобритания да върне архипелага Чагос на Мавриций възможно най-скоро.

Държавно устройствоРедактиране

Административно делениеРедактиране

Остров Мавриций е разделен на 9 окръга:

  1. Ривиер Ноар (Столица: Тамарин)
  2. Флак (Сентре де Флак)
  3. Гранд Порт (Махебург)
  4. Мока (Мока)
  5. Памплемус (Триолет)
  6. Плейнс Уилхемс (Beau-Bassin Rose-Hill)
  7. Порт Луи (Порт Луи)
  8. Ривиер дю Ремпар (Мапу)
  9. Саван (Суйак)

Един остров и две островни групи са зависими територии, принадлежащи на Мавриций. Това са:

  1. Острови Агалега
  2. Острови Кардагос-Карахос
  3. Остров Родригес

НаселениеРедактиране

Населението на Република Мавриций е общо 1 288 000 души (2009). Етническият състав на населението е разнообразен. Доминират индомаврицийците (68%), потомци на индийски наемни работници, докарани насила на островите през XIX в. Втората по големина етническа група (27%) е със смесен произход – маврицийци-креоли. Официален език няма; най-разпространен е английският, други езици: френски, маврицийски креолски, бихари, хинди, тамилски. Основните религии са индуизъм (48,5%), християнство (католици), ислям (сунити).

ИкономикаРедактиране

След като става независима държава от Великобритания през 1968 г., Мавриций се развива от икономика с ниски доходи от селското стопанство към разнообразна икономика със средни доходи, която се основава на туризма, текстилите, захарта и финансовите услуги. Икономическата история на Мавриций е наричана „чудото Мавриций“ и „успехът на Африка“.[8]

През последните години информационните и комуникационните технологии, морската храна, развиването на собствеността, здравеопазването, възобновяемите източници на енергия и образованието се открояват като важни сектори, привличайки значителни инвестиции както от страната, така и от чужбина.[9]

Мавриций не разполага с използваеми запаси от изкопаеми горива и разчита на петролни продукти, за да задоволява енергийните си нужди. Местните възобновяеми източници на енергия включват горива от биомаса, водна, слънчева и вятърна енергия.[10] Мавриций има една от най-големите изключителни икономически зони в света, а през 2012 г. правителството обявява намерението си да развива морска икономика.[11]

Мавриций се класира високо по отношение на икономическата конкурентоспособност, приятелския инвестиционен климат, доброто управление и свободната икономика.[12][13][14] БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението е над 22 909 щатски долара към 2018 г. – един от най-високите в Африка.[12][13][14]

През 2019 г. Световната банка поставя Мавриций на 20-то място в света по лекота на правене на бизнес.[14][15] Според Министерството на външните работи на страната, основните препятствия са силната зависимост от малко промишлени сектори, голямото изтичане на мозъци, оскъдността на квалифицирана работна ръка, застаряването на населението и неефективните публични компании.[16]

КултураРедактиране

ДругиРедактиране

Известен представител на фауната на острова е изчезналата птица додо.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Мавриций на сайта на МВФ. //
  2. World Economic Forum. The Global Competitiveness Report 2017 – 2018. // Посетен на 24 декември 2018.
  3. National Accounts Estimates (2015 – 2018) – December 2018 issue. // Посетен на 24 декември 2018.
  4. Stiglitz, Joseph. The Mauritius miracle, or how to make a big success of a small economy. // The Guardian. 7 март 2011.
  5. Written Statement of the Republic of Mauritius. // {{{journal}}} 1. International Court of Justice. с. 23 – 24.
  6. Hervé, Gaymard. A. Un Différend Ancien Avec Maurice Quant À La Souveraineté Sur Tromelin. // {{{journal}}}. National Assembly.
  7. Colonial Office Telegram No. 199 to Mauritius, No. 222 to Seychelles, 21 July 1965, FO 371/184524. // {{{journal}}}. Permanent Court of Arbitration.
  8. Mauritius: The Drivers of Growth – Can the Past be Extended?. //
  9. Mauritius. // CIA World Factbook. Посетен на 4 януари 2012.
  10. Joseph E. Stiglitz. The Mauritius Miracle. // {{{journal}}}. Project Syndicate. Посетен на 21 април 2012.
  11. Moving the Nation Forward. // {{{journal}}}. Government of Mauritius. Посетен на 21 април 2012.
  12. а б Mauritius. // The Heritage Foundation. Посетен на 16 април 2012.
  13. а б 2012 Investment Climate Statement – Mauritius. // {{{journal}}}. U.S. Department of State. Посетен на 8 август 2012.
  14. а б в Economy Rankings. // {{{journal}}}. World Bank. Посетен на 24 октомври 2012.
  15. Walter, Karen. Ease of Doing Business: Maurice dégringole. // 23 октомври 2016. Посетен на 18 януари 2017.
  16. UNCTAD. //

Външни препраткиРедактиране