Мавриций

островна държава в Индийския океан
Disambig.svg Тази статия е за държавата в Африка. За византийския император вижте Маврикий (Византийска империя).

Република Мавриций (на френски: Maurice; на английски: Mauritius) е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

Република Мавриций
Republic of Mauritius
      
Девиз: Stella Clavisque Maris Indici (латински)
(„Звезда и ключ на Индийския океан“)
Химн: Motherland
Местоположение на Мавриций
Местоположение на Мавриций
СтолицаПорт Луи
Най-голям градПорт Луи
Официален езикняма[б 1]
Религияиндуизъм (48,54%)
християни (32,71%)
Демониммаврициец
Климаттропичен
Управление
Формаунитарна парламентарна република
 • ПрезидентПритвирайсинг Роопун
 • Министър-председателПравинд Югнаут
ОрганизацииООН, Африкански съюз
История
Независимостот Великобритания
 • Конституция12 март 1968 г.
 • Република от12 март 1992 г.
География
Площ
 • Общо2040 km2 (170-о)
 • Води (%)0,07
Население
 • 20191 265 475 (158-о )
 • оценка, 20111 237 091
 • Гъстота620 души/km² (10-о)
 • Градско нас.40,8% (147-о)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2019
 • Общо30,006 млрд. щ.д. (135-о)
 • На човек23 709 щ.д.[1] (58-о)
БВП (ном.)≈ 2019
 • Общо14,210 млрд. щ.д. (123-то)
 • На човек11 228 щ.д. (65-о)
ИЧР (2018)Повишение 0,796
висок · 66-о
Джини (2017)36,8
среден
Прод. на живота74,9 години (81-во)
Детска смъртност16,0/1000 (110-о)
Грамотност87,4% (120-о)
ВалутаМаврицийска рупия (MUR)
Други данни
Часова зонаMUT (UTC+4)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOMU
Интернет домейн.mu
Телефонен код+230
ITU префикс3BA-3BZ
Република Мавриций в Общомедия

Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики в Африка.[2] Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии.[3] Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди.[4] Страната е известна с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Островът е бил дом на вече изчезналата птица додо, както и на още няколко птичи вида, които са избити от човешката дейност малко след заселването на хората.

ГеографияРедактиране

Общата площ на островната държава е 2040 km², като включва големия едноименен остров (1865 km²), остров Родригес (104 km², на 580 km на изток), островите Каргадос-Карахос (Сен Брандон, на 400 km на североизток) и островите Агалега (на 1050 km на север). Дължината на бреговата линия е 280 km и е обградена с коралови рифове, които затрудняват подходите към островите.[5]

РелефРедактиране

Цялата островна група е с вулканичен произход. Остров Мавриций е изграден от базалти, доломити и туфи. Релефът е хълмист и нископланински, особено в югозападната част, където се издига връх Питон (826 m). Централната част е платовидна, с височина до 600 m, а северната и източната е заета от тясна крайбрежна равнина. На остров Родригес максималната височина е 396 m.[5]

Климат, водиРедактиране

Климатът е тропичен, морски. Средната температура на най-топлия месец (февруари) е 26°С, а на най-хладния (август) от 14°С във вътрешните райони до 18,5°С по крайбрежието. Годишното количество на валежите е от 1500 – 2500 mm в крайбрежната равнина до 3500 – 5000 mm в централното плато и в планината на югозапад. Максимумът на валежите е предимно през лятото. От януари до март островите са подложени на ураганни ветрове (тайфуни). Реките са маловодни, а през сухия сезон напълно пресъхват. Най-голямата река на остров Мавриций е Гранд Ривър.[5]

Почви, растителност, животински святРедактиране

Почвите са много плодородни, развити върху вулканични скали. Главният остров е покрит с гъсти тропически гори с ценни дървесни видове (черно дърво и др.). В миналото целия остров е бил покрит с гъсти гори, които в равнините и по-ниските части на планините са напълно унищожени, запазили са се само в планините и заемат 1/3 от територията на остров Мавриций. Фауната се отнася към Мадагаскарската подобласт на Етиопската зоогеографска област, отличава се със своето многообразие и е ендемична (слонски костенурки и др.). Особено многочислен е птичият свят.[5]

ИсторияРедактиране

Остров Мавриций е открит през 1507 г. от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора. Те, обаче, не проявяват интерес към острова. През 1598 г. островът става нидерландско владение. Холандците изоставят острова през 1710 г., а през 1715 г. идват французите, които го преименуват на Ил дьо Франс (на френски: Île de France). Франция официално предава Мавриций на Великобритания по силата на Парижкия договор от 30 май 1814 г. Британската колония съставлява само главния остров, заедно с Родригес, Св. Брендън, Тромлен и островите Чагос, докато Сейшелите стават отделна колония през 1906 г.[6] Суверенитетът на Тромлен е оспорван между Мавриций и Франция, тъй като той е един от островите, които не са изрично споменати в Парижкия договор.[7]

През 1965 г., три години преди обявяването на независимостта на Мавриций, Великобритания отделя архипелага Чагос от територията на Мавриций и го включва към Британската индоокеанска територия.[8] Суверенитетът на Чагос е оспорван между Мавриций и Великобритания. През февруари 2019 г. Международният съд на ООН нарежда на Великобритания да върне архипелага Чагос на Мавриций възможно най-скоро.

Държавно устройствоРедактиране

Административно делениеРедактиране

 
Административно деление

Остров Мавриций е разделен на 9 окръга:

  1. Ривиер Ноар (Столица: Тамарин)
  2. Флак (Сентре де Флак)
  3. Гранд Порт (Махебург)
  4. Мока (Мока)
  5. Памплемус (Триолет)
  6. Плейнс Уилхемс (Beau-Bassin Rose-Hill)
  7. Порт Луи (Порт Луи)
  8. Ривиер дю Ремпар (Мапу)
  9. Саван (Суйак)

Един остров и две островни групи са зависими територии, принадлежащи на Мавриций. Това са:

  1. Острови Агалега
  2. Острови Кардагос-Карахос
  3. Остров Родригес

НаселениеРедактиране

Населението на Република Мавриций е общо 1 288 000 души (2009). Етническият състав на населението е разнообразен. Доминират индомаврицийците (68%), потомци на индийски наемни работници, докарани насила на островите през XIX в. Втората по големина етническа група (27%) е със смесен произход – маврицийци-креоли. Официален език няма; най-разпространен е английският, други езици: френски, маврицийски креолски, бихари, хинди, тамилски. Основните религии са индуизъм (48,5%), християнство (католици), ислям (сунити).

ИкономикаРедактиране

 
Изглед от столицата Порт Луи
 
Плажът на градчето Тру о Биш

След като става независима държава от Великобритания през 1968 г., Мавриций се развива от икономика с ниски доходи от селското стопанство към разнообразна икономика със средни доходи, която се основава на туризма, текстилите, захарта и финансовите услуги. Икономическата история на Мавриций е наричана „чудото Мавриций“ и „успехът на Африка“.[9]

През последните години информационните и комуникационните технологии, морската храна, развиването на собствеността, здравеопазването, възобновяемите източници на енергия и образованието се открояват като важни сектори, привличайки значителни инвестиции както от страната, така и от чужбина.[10]

Мавриций не разполага с използваеми запаси от изкопаеми горива и разчита на петролни продукти, за да задоволява енергийните си нужди. Местните възобновяеми източници на енергия включват горива от биомаса, водна, слънчева и вятърна енергия.[11] Мавриций има една от най-големите изключителни икономически зони в света, а през 2012 г. правителството обявява намерението си да развива морска икономика.[12]

Мавриций се класира високо по отношение на икономическата конкурентоспособност, приятелския инвестиционен климат, доброто управление и свободната икономика.[13][14][15] БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението е над 22 909 щатски долара към 2018 г. – един от най-високите в Африка.[13][14][15]

През 2019 г. Световната банка поставя Мавриций на 20-о място в света по лекота на правене на бизнес.[15][16] Според Министерството на външните работи на страната, основните препятствия са силната зависимост от малко промишлени сектори, голямото изтичане на мозъци, оскъдността на квалифицирана работна ръка, застаряването на населението и неефективните публични компании.[17]

КултураРедактиране

ДругиРедактиране

Известен представител на фауната на острова е изчезналата птица додо.

БележкиРедактиране

  1. В Конституцията на Мавриций не се споменава за нито един официален език. Споменава се само, че официалният език на Народното събрание е английският, но всеки член може да се обърне към председателя на френски език.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Мавриций на сайта на МВФ. //
  2. World Economic Forum. The Global Competitiveness Report 2017 – 2018. // Посетен на 24 декември 2018.
  3. National Accounts Estimates (2015 – 2018) – December 2018 issue. // Посетен на 24 декември 2018.
  4. Stiglitz, Joseph. The Mauritius miracle, or how to make a big success of a small economy. 7 март 2011.
  5. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Маврикий, т. 15, стр. 140
  6. Written Statement of the Republic of Mauritius. Т. 1. International Court of Justice, 1 март 2018. с. 23 – 24. Архив на оригинала от 2018-12-16 в Wayback Machine.
  7. Hervé, Gaymard. A. Un Différend Ancien Avec Maurice Quant À La Souveraineté Sur Tromelin. National Assembly, 20 март 2013.
  8. Colonial Office Telegram No. 199 to Mauritius, No. 222 to Seychelles, 21 July 1965, FO 371/184524. Permanent Court of Arbitration.
  9. Mauritius: The Drivers of Growth – Can the Past be Extended?. //
  10. Mauritius. // CIA World Factbook. Посетен на 4 януари 2012.
  11. Joseph E. Stiglitz. The Mauritius Miracle. Project Syndicate. Посетен на 21 април 2012.
  12. Moving the Nation Forward. Government of Mauritius. Посетен на 21 април 2012. Архив на оригинала от 2019-04-13 в Wayback Machine.
  13. а б Mauritius. // The Heritage Foundation. Посетен на 16 април 2012.
  14. а б 2012 Investment Climate Statement – Mauritius. // U.S. Department of State. Посетен на 8 август 2012.
  15. а б в Economy Rankings. World Bank. Посетен на 24 октомври 2012.
  16. Walter, Karen. Ease of Doing Business: Maurice dégringole. // 23 октомври 2016. Посетен на 18 януари 2017.
  17. UNCTAD. //

Външни препраткиРедактиране

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.