Отваря главното меню

Джузепе Ачерби (на италиански: Giuseppe Acerbi) е италиански пътешественик-изследовател, писател, археолог, дипломат.

Джузепе Ачерби
Giuseppe Acerbi
италиански изследовател
Giuseppe Acerbi AGE V16 1804.jpg
Роден
Починал
25 август 1846 г. (73 г.)

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Падуански университет
Павийски университет
Научна дейност
Образование Университет Павия
Джузепе Ачерби в Общомедия

Съдържание

Ранни години (1773 – 1798)Редактиране

Роден е на 3 май 1773 година в Кастел Гофредо, провинция Мантуа, Италия. През 1798 завършва право в университета в Павия, знае няколко европейски езика и политически е близо до якобинците във Франция.

Изследователска дейност (1798 – 1802)Редактиране

През 1798 и 1799 предприема пътуване в Швеция, Финландия и Лапландия, като основните му изследвания са в областта на етнографията, бита и фолклора на лапландците. Дава първото описание на финландската сауна.

През 1798 с няколко спътника се изкачва по река Турнеелв (570 км) и по левия ѝ приток Муониойоки, пресича възвишението Манселкя (718 м) и по река Алтаелв се спуска до Алта фиорд (70°07′ с. ш. 23°09′ и. д. / 70.116667° с. ш. 23.15° и. д.). Преминава през протока Варгсун (70°22′ с. ш. 23°26′ и. д. / 70.366667° с. ш. 23.433333° и. д.), отделящ остров Сейлан (70°25′ с. ш. 23°16′ и. д. / 70.416667° с. ш. 23.266667° и. д.) от континента и протока Ролвсьосун, отделящ остров Ролвсьо (70°58′ с. ш. 24°00′ и. д. / 70.966667° с. ш. 24° и. д.) от континента, заобикаля п-ов Порсангер от север и достига до остров Магерьо (71°03′ с. ш. 25°42′ и. д. / 71.05° с. ш. 25.7° и. д., 275 км2). На обратния път посещава остров Квальо (70°38′ с. ш. 23°54′ и. д. / 70.633333° с. ш. 23.9° и. д.) и изследва възвишението Оунаселкя (821 м), разположено покрай левия бряг на река Турнеелв.

След завръщането си, през 1802 г. издава книга на английски език, в която описва извършеното от него пътуване в Северна Европа.

Следващи години (1802 – 1846)Редактиране

В началото на ХІХ век няколко години е служител в посолството на Цезалпийската република във Франция, но след публикуването на книгата му през 1802, в която има немалко протести срещу политиката на Наполеон Бонапарт, е принуден да прекрати дипломатическата си кариера и се завръща в родния си дом, където се отдава на отглеждане на селскостопански култури.

След падането на Наполеон през 1814 отново за няколко години е в дипломацията, като е консул на Австрия в Португалия, след което се отдава на литературно поприще до 1825 като е управител на Италианската библиотека (La Biblioteca Italiana). След това участва в известната археологическа експедиция на Жан-Франсоа Шамполион в Египет, която събира огромно количество археологически материали за музеите в Милано и Мантуа.

От 1834 до 1836 отново е консул на Австрия, този път във Венеция. През 1836, вече 63-годишен, прекратява своята дипломатическа и изследователска дейност, прибира се в родния си край и през последните десет години от живота си отглежда копринени буби и подготвя книгата си за експедицията в Египет, която не успява да издаде до смъртта си през 1846 г.

ТрудовеРедактиране

  • Travels through Swedenq Finland and Lapland to the North Cape in the years 1798 and 1799, London, 1802, 2 vol.
  • Voyage au Cap Nord par la Suède, Finlande et Laponie, t. 1 – 3, Paris, 1804.
  • Viaggio al Capo Nord fatto l'anno 1799q compendiato e per la prima volta pubblicato in Italia da Giuseppe Belloni antico militare italiano, Milano, 1832.
  • Viaggio a Roma e a Napoli, 1834.
  • Il Giordale Vienna di Giuseppe Acerbi: settembre-dicembre 1814, Milano, 1972.

ИзточнициРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giuseppe Acerbi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.