Диего Валверде Вилена (на испански: Diego Valverde Villena) е испански и перуански поет.

Диего Вилена
Diego Villena
перуански писател
Роден
6 април 1967 г. (57 г.)
Националност Перу
Учил вСаламанкски университет
Мадридски университет „Комплутенсе“
Работилписател, преводач
Литература
Жанровеесе, стихотворение
Диего Вилена в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 6 април 1967 г. в Сан Исидро, Лима, Перу. Баща му е испанец, а майка му – боливийка. И двамата са натурализирани в Перу. Завършва испанска, английска и немска филология. Бил е на специализации по език и литература в университетите в Саламанка, Единбург, Дъблин и Вроцлав. Изкарал е докторантски курсове в университетите в Оксфорд, Хайделберг, Тюбинген, Чикаго и в университета Комплутенсе в Мадрид.

Между 1992 и 1998 г. преподава испански език и литература в различни университети, най-вече в Университета „Сан Андрес“ в столицата на Боливия Ла Пас. От 2002 до 2004 г. работи в Държавния секретариат по културата на Испания. На 18 януари 2006 г. е назначен за директор на Панаира на книгата във Валядолид, длъжност, която заема до днес.

Художествен стил

редактиране

Според Хулио Мартинес Месанса поезията на Валверде е пример за „перфектното съжителство между живота и културата“. С богата и разнообразна подготовка, Валверде черпи от различни художествени традиции и поезията му е изтъкана от множество фини препратки към различни култури. Музиката, антропологията, историята, киното и религията намират място в поезията му.

Месанса говори за средновековни влияния у Валверде – на провансалските трубадури, валенсианският рицар-поет Аусиас Марк и немската средновековна любовна лирика (Minnesang). Други критици откриват влияния на бароковия концептизъм и най-вече на Джон Дън и Томас Стърнз Елиът в начина, по който третира религията и антропологията, за да ги превърне в поезия.

Диего Валверде е превел на испански език редица художествени произведения от немски, френски, английски, италиански и португалски. Някои от преведените от него автори са: Артър Конан Дойл, Ръдиард Киплинг, Джон Дън, Джордж Хърбърт, Езра Паунд, Пол Елюар, Валери Ларбо, Нуно Жудисе, Жоржи де Соуза Брага и Пол Целан.

Поетическо творчество

редактиране
  • Забравата – трудно занимание (El difícil ejercicio del olvido, La Paz, Bolivia, 1997)
  • Чикаго, Уест Бери, 628 (Chicago, West Barry, 628, Sueltos de la Selva Profunda, Logroño, 2000)
  • Не забравяй лицето ми (No olvides mi rostro, Huerga y Fierro, Madrid, 2001)
  • Адът на влюбения (Infierno del enamorado, Valladolid, 2002)
  • Огледалото, на което е написано името ми (El espejo que lleva mi nombre escrito, Darat al Karaz, El Cairo, 2006)
  • Сър Хазирим (Sir Hasirim, Ediciones del Caracol Descalzo, Madrid, 2006)
  • Икони (Iconos) – поема в три части по музиката на композитора Хуан Мануел Руис (Juan Manuel Ruiz), произведение за сопран и пиано. Премиерата са състои през 2007 г. и е публикувана през 2008 г.

Участие в антологии

редактиране
  • 33 на Радио 3 (33 de Radio 3, Calamar/RNE 3, Madrid, 2004)
  • Антология на съвременните испанска и египетска поезии. (Antología de poesía española y egipcia contemporánea, Instituto Egipcio de Estudios Islámicos, Madrid, 2005)
  • Десет поети, десет музиканти (Diez poetas, diez músicos, Calambur, Madrid, 2008)
  • За Каталина Микаела: Алваро Мутис извън времето (Para Catalina Micaela: Álvaro Mutis, más allá del tiempo, UMSA, La Paz, Bolivia, 1997)
  • „Най-нова боливийска поезия“ („Poesía boliviana reciente“ en La Jornada Semanal, México, 27 de junio de 1999)
  • „Огледалото на улица Гаона – коридорите между измислицата и действителността у Хорхе Луис Борхес“ („El espejo de la calle Gaona: los pasadizos entre ficción y realidad en Jorge Luis Borges“, Clarín, 30, nov.-dic. 2000, págs. 5 – 10)
  • „Дон Алваро пред краля, толкова години по-късно“ („Don Álvaro ante el rey, tantos años después“, Clarín, 32, marzo-abril 2001, págs. 3 – 8)
  • „Жени с втренчен поглед и бавна стъпка – вечното женско начало в поезията на Алваро Мутис“ („Mujeres de mirada fija y lento paso: el eterno femenino en la poesía de Álvaro Mutis“, Excelsior, México, 7 de junio de 2002)
  • „Военни събития под знамето на Алваро Мутис“ („Hechos de armas bajo la bandera de Álvaro Mutis“, Letras Libres, 10, julio 2002, págs. 46 – 48)
  • „Испания – общуване и угощение край софрата“ („Spain: Agape and conviviality at the table“, en Culinary Cultures of Europe, Council of Europe Publishing, Strasbourg, 2005)
  • „Под закрилата на Изис (пътуване до Египет)“(„Al amparo de Isis (un viaje a Egipto)“, en Clarín, 63, mayo-junio 2006, págs. 66 – 68)
  • „Когато Стоунуол Джаксън се запозна с енерал Ли – портрет на Хосе Мария Алварес“ – въведение в Чудесата на восъка от Хосе Мария Алварес (Los prodigios de la cera de José María Álvarez, Caracas, 2008, págs. 13 – 17)
  • „Пътищата на Томас С. Елиът“ („Los caminos de T. S. Eliot“, en Renacimiento, 59 – 60, Sevilla, 2008, págs. 106 – 108)

Преводи на проза

редактиране
  • Нашият среднощен посетител и други истории от Артър Конан Дойл.
  • Имперският живот на Ръдиард Киплинг от Дейвид Гилмор.

Коментирани издания

редактиране
  • Алваро Мутис, Гласът на Алваро Мутис, издание под ръководството на Диего Валверде Вилена. (Poesía en la Residencia, Residencia de Estudiantes, Madrid, 2001)
  • Луис Алберто де Кунка, За любовта и горчивината, подбор и въведение от Диего Валверде Вилена. (Renacimiento, Sevilla, 2005)

Библиография

редактиране
  • Хулио Мартинес Месанса, „Диего Валверде Вилена – културно слово, живо слово“ (Julio Martínez Mesanza, „Diego Valverde Villena: palabras cultas, palabras vivas“, Nueva Revista, 79, enero-febrero 2002, págs. 162 – 3)
  • Никанор Гомес Вилегас, „Материята на Валверде“ Сайед Мохамед Сайед Кутб, (Nicanor Gómez Villegas, „La materia Valverdiana“, Ojos de Papel, abril de 2008)
  • „Малки доусъвършенствувания, целта на поета – между Диего Валверде Вилена и Али Мансур“. Половин век испаноезични проучвания в Египет (1957 – 2007). (Sayed Mohamed Sayed Qutb, „Retoques incompletos, meta del poeta entre Diego Valverde Villena y Ali Mansur“, Medio siglo de hispanismo en Egipto (1957 – 2007), Darat al-Karaz, El Cairo, 2008, págs. 163 – 170 y 217 – 221)